За онези неща у човешките същества, които изглеждат нечисти (Част 1)

★Въпроси за живота

„Ако човешките същества са божествени същества, защо имат нечисти функции като отделянето? И макар да е различно при всеки човек, не е ли причината в това, че силното полово желание, апетитът, желанието за пари и желанието за власт ни карат да усещаме „грозотата на човешките същества“, че „те са неща, които не би трябвало да съществуват“?“

Известно време, когато беше млад, имаше такива съмнения, нали?

Днес, когато се чудиш за нещо, можеш бързо да потърсиш отговора в интернет, а дори неща, които не могат да се потърсят по светски начин, проблясват в теб като интуиция мигновено, още преди да имаш време да помислиш. Но тогава дори от наша страна виждахме как доста дълго време сериозно се измъчваш с това.

Днешната беседа е за хората, които, както ти тогава, се оплитат в нишките на всевъзможни тревоги за живота и са склонни да мръщят веждите на сърцето си.

Оттук нататък, моля те, чети думите ми – на глас, ако можеш – сякаш ти самият след петдесет години, като член на космическото човечество, говориш на своя минал аз в стадия на какавида, обвит в пашкул от мисли.

Така мъглата в сърцето ти ще се разсее още повече и ще можеш да еволюираш в съзнанието си в аз в още по-дълбоко състояние.

★От моя бъдещ аз към моя минал аз

(1) За начало

Първото, което искам да ти кажа, е фактът, че бъдещият [твоето име] вече държи отговорите на всички въпроси за живота и в един свят, в който продължителността на живота е драстично удължена, все още е млад дори след 100 години, използва живота пълноценно и живее всеки ден сияйно.

След като това е ясно, нека разплетем отговорите на въпросите по-горе.

(2) За същностната природа на човешките същества

Първо, човешките същества са божествени същества.

Това е непоклатим факт и на Земята на бъдещето, сега, когато много божествени хора са били възродени и Земята най-сетне е настигнала съседните звезди, това е признание, което е станало всеобщ стандарт.

Затова основното признание, което [твоето име] има сега – „Същностната природа на човешките същества е божественост“, – може да се каже, че е правилно.

Като разбираме тази истина, нека сега заедно разплетем нишката на тревогата (недоразумението), която те кара да се съсредоточаваш върху факта, че физическото тяло има функции на отделяне и е склонно да бъде увличано от различни желания, и да мислиш за себе си като за нечисти същества.

(3) Връзката между физическото тяло и съзнанието (сърцето)

Първо опитай да го видиш така: „Човешкото физическо тяло и съзнанието (сърцето) са във връзка като колата и нейния шофьор.“

И докато мислиш това, си представи, че наблюдаваш себе си, който се тревожи, от място малко встрани от тялото си… да видим, от позиция около три метра над главата ти, по диагонал нагоре.

 

Готов ли си?

 

Погледнато от света на живота, „реалността на божествеността, която обитава човешките същества“, шофьорът, е било самото съзнание (сърцето), а не материалното тяло, наречено физическо тяло.

Физическото тяло наистина е превозно средство, което съзнанието (сърцето) само е направило.

За да разберем това по-дълбоко, нека първо припомним как човек се ражда като физическо тяло.

(4) Как се раждаме във физическия свят

Първото, което трябва да знаеш, е, че за да се родят във физическия свят, духовните същества, които живеят във всеки слой на отвъдния свят, се нуждаят от разрешение от небесата да се преродят на земята.

Небесата означават „енергията на великия източник на живота“, а този, който изпълнява нейната воля от нейно име, е божеството закрилник на всеки човек. Затова, за да се преродиш на земята, ти трябва разрешение от твоето божество закрилник.

Когато божеството закрилник одобри прераждането ти във физическия свят, духовното същество, което желае да се роди отново, се премества в чакалнята за раждане в духовния свят. Там, като се съветва със своите духове закрилници и божества закрилници, то гледа отвисоко от небето на едно друго измерение многото двойки мъже и жени на земята и въз основа на връзки от минали животи и т.н. търси физическата двойка мъж и жена, която е най-добра за собственото му раждане.

После, в мига, в който реши кои са родителите, най-подходящи за изпълнението на мисията му на земята, то влиза в съединението на сперматозоид и яйцеклетка, които са се срещнали на земята в същия този миг – в ембриона.

Тогава то облича тяло, наречено астрално тяло, като бельото на скафандър (долната дреха на душата), съзнанието му бива приспано от божеството закрилник и със спомените си дотогава, плътно прибрани дълбоко в подсъзнанието, то влиза в ембриона като душа.

Какво е усещането? Като мига, в който излизаш в космоса, плътно обвит в скафандър: изключително бавно и ограничено състояние, в което мислите и движенията ти не съвпадат.

А това е и миг, придружен от много голяма болка.

Защо? Защото вибрацията, която съзнанието усеща, е толкова груба – свят, в който елементите на живота са замърсени… да видим, може би е най-лесно да се разбере, ако кажа, че е като внезапно да те поставят насред ужасен смог.

Затова повечето духовни същества се качват във физическия ембрион със заспало съзнание. Но рядко има духовни същества с огромна сила на волята, които се качват в ембриона с непокътнато съзнание, без да губят спомените си дотогава.

Но такива хора са случаи на високи божества с необикновена мисия… например да поемат сами кармата на целия си род и да изтрият тази карма с изключително кратък живот, или да имат мисията да станат пътеводен знак за много хора. Душите, които преживяват такова раждане, са много редки.

Да се върнем към историята: в мига, в който сперматозоидът и яйцеклетката се съединят, душата идва да обитава ембриона, семето на физическото тяло. Негови суровини са, разбира се, сперматозоидът на бащата и яйцеклетката на майката, а освен това към ембриона биват привлечени различните елементи, които изграждат физическия свят, където жизнената енергия буквално им слага плът и така се оформя физическо тяло с всички пет крайника.

Разбира се, движещата сила на тази работа е телесната енергия на майката и храната, която тя яде, но твоята собствена жизнена енергия е тази, която води във формирането на сложното човешко тяло.

Майката е човекът, който предоставя скъпоценното място, където се отглежда физическото тяло, превозното средство на душата. Човек не е нещо, което физическите баща и майка правят.

Погледнато откъм действието на живота, всеки човек силно е желаел да се роди отново, сам е избрал родителите си на земята и се е родил, като азът, който е „светлината на живота“, сам прави своето физическо тяло.

Затова понякога виждаш момчета и момичета, които искат да кажат на родителите си: „Защо трябваше да ме раждате? Родих се, макар да не исках, само като резултат от това, че вие двамата сте се забавлявали.“ Но истината не е такава.

(Следва утре)