От относителността към целостта
Публикувано на Обновено на
★Когато сте в съзнание на относителността
Трудно е да се предаде истинската истина на хора, които напълно са забравили истината за живота.
Ако сте въодушевени, другият изстива; ако отстъпите, той се навежда към вас – сърцата рядко се подреждат точно както трябва.
Това, което бихме искали да знаете за това, е, че дори човекът, с когото говорите, да е само един човек пред вас, добре е да говорите така, сякаш говорите на цялото човечество, без да се оплитате (погълнати) в този отделен човек.
Какво става тогава? Сърцата на вас, които предавате беседата, от самото начало са в състояние без привързаност към който и да е отделен човек, затова можете да оставите да сияе вселенската истина, която прониква Вселената.
Може да се каже, че това е непобедимо състояние на ума.
Защото вие просто сияете и както и да приеме тази светлина човекът, който я получава, можете да останете в състояние на мисълта без никаква привързаност към това.
На практика важното е никога, никога да не мислите, че трябва да накарате другия да разбере или че трябва да го накарате да разбере на всяка цена.
Защото това не е нищо друго освен привързаност.
Ако не можете да пуснете привързаното сърце, сърцето ви е в същия свят на относителността като другия човек и дори да говорите за истината от това състояние на ума, истинският отзвук трудно се предава.
★Ако сте в съзнание на целостта
Добре е винаги да държите сърцето си в целостта, в пълнотата.
Това означава, че е добре да държите сърцето си установено в божествената сфера. Ако сте такива, не могат да възникнат мисли на егото, което иска да направи нещо с другия човек.
Начинът да направите това е да поддържате всекидневното си дишане бавно и спокойно. Ако само можете да правите това, можете да останете в сърце на целостта без никакво усилие.
Нека днешната беседа пусне здрави корени в сърцето ви и опитайте да общувате с хората около вас.
Тогава, преди да се усетите, хората около вас ще станат прекрасни хора.
Положението естествено се променя така, че няма нужда индивидуалният аз, „аз, аз“, да се изтощава с мисли: „Какво да направя за тях, как да им помогна?“
Това е причината безкористното сърце да е непобедимо.
Дори без да мислите какво да правите, това, което правите, естествено води и вас, и другите към велика хармония от само себе си.
Вие вече имате силата да пречиствате околността си само като сте там.
Осъзнайте дълбоко това и настройвайте думите и делата си към божествеността през всичките си будни часове.
Ако правите това, всичко със сигурност ще потече добре, преди да се усетите, без да се напрягате с мисли: „Трябва да направя нещо по въпроса.“
