За онези неща у човешките същества, които изглеждат нечисти (Част 2)

(Продължение от вчера)

★От моя бъдещ аз към моя минал аз

(5) Разликата между съзнанието и мислите

Преди малко казах: „Физическото тяло е превозно средство, направено от съзнанието.“ Тук нека изясним разликата между съзнанието и мислите.

Защо говорим за това точно тук и сега? Защото ако не разбереш истината, че „човешкото същество е самото съзнание и никога не е просто мисли“, дълбоко вкорененото недоразумение, че „самото физическо тяло съм аз“, не може да бъде разплетено.

И едно нещо искам да изясня: „и съзнанието, и мислите са духовни вибрации, които не могат да се видят с очи или да се докоснат с ръце“, така че в този смисъл може да изглеждат еднакви, но в своята свобода между тях наистина има разлика, голяма колкото между небето и земята.

Съзнанието няма никакво ограничение.

Но мислите са ограничени.

Защо? Защото мислите са духовни вибрации, които възникват, докато са обвити в пашкула на физическото тяло, затова не могат да излязат от самосвързващата черупка, която казва: „Аз съм физическото тяло.“

И точно там възникват всякакви страдания.

Това няма нищо общо с въпроса, върху който се съсредоточаваме този път, но сред тревогите на живота има тревогата от остаряването, страданието от болестта, страха от смъртта и т.н. Всяко страдание възниква не от съзнанието, а от мислите.

Съзнанието е нещо, което прилича на мислите, но е съвсем различно. Съзнанието е проявата откъм страната на духовната вибрация на свободния ритъм на светлината на живота и неговото действие.

Затова истинското съзнание и мислите, които са били бъркани със съзнанието, са съвсем различни неща.

С изключение на една точка: и двете са „енергия, която действа въз основа на Светлината на живота“.

(6) За тревогите, които възникват, докато растем

Сега нека се върна към историята и да поговоря за това какво става след раждането.

Всеки е отглеждан с голяма, голяма грижа от скоро след раждането през ранното детство, и неусетно се оформя его-съзнание и детето може да се движи само, без родител да го следва.

Около тийнейджърските години физическите белези на всеки пол се проявяват ясно, детето осъзнава собствения си пол и тревогите, свързани с него, също се увеличават.

Освен това с пробуждането на егото на повърхността излизат различни желания.

Някои хора усещат акта на отделянето като неприятност и се тревожат: „Защо съществува такава функция?“

Истината е, че ако родителите, дядовците или бабите кажеха на тревожещите се момчета и момичета истината за човешкия живот и физическото тяло, всички те биха могли да бъдат спестени от тревогите си и да израснат здрави в живота. Но досега времето още не беше дошло, а и такова тревожене беше необходимо преживяване.

(7) За функциите на отделяне

Оттук нататък беседата става малко неделикатна, но нека поговорим за функциите на отделяне – като нуждата от уриниране или изхождане, и изпотяването.

За това всеки се срамува и носи тревоги, за които трудно може да говори с някого. Сред всички различни тревоги това, което [твоето име] поставя под въпрос, е, че „отделяне = нечисто“, затова не му се струва правилно, че човешките същества, които имат такива функции, са божествени същества.

От казаното дотук може би вече имаш груба представа, но след като разбереш факта, че човешкото същество е шофьор, който се е качил във физическо тяло, а физическото тяло е меко превозно средство, което се връща в почвата, щом шофьорът го напусне, не се ли изяснява малко нещата?

Ако го обясня с колите: днес започнаха да се появяват коли с горивни клетки, които се движат, като изгарят водород, но колите досега се движеха, като изгаряха бензин или дизел, за да въртят двигателя, нали?

А отпадъците от горивото, използвано при горенето, се изпускаха във въздуха като изгорели газове, нали?

По същия начин човешките същества досега поддържаха физическите си тела с материална храна и изкарваха ненужните вещества от тялото чрез различни функции на отделяне.

Също както колата се движи, като изгаря гориво, за да върти двигателя, физическото тяло приема нужните му хранителни вещества от храната, вкарана в тялото, и от духовните елементи, приети чрез дишането, а останалите отпадъци, след като хранителните вещества са приети, стават изпражнения и се изпускат извън тялото.

Също както отпадъците от горенето на колата се изпускат като изгорели газове.

Така функциите на отделяне не са нещо, което прави самият човешки живот, а функции, вградени във физическото тяло като превозно средство.

Реалността на човешкото същество винаги е съзнанието и сърцето, а това е духовна вибрация, ритъм на светлината, пряко свързан със „светлината на живота“.

Физическото тяло, от друга страна, е превозно средство на материалната вибрация, което изсъхва, щом съзнанието го напусне, и ако не бъде изгорено в крематориум, се връща в природния свят като елементи.

Затова изобщо нямаше нужда да усещаш функциите на отделяне като нещо неприятно.

Физическото тяло е скъпоценно превозно средство, което ти позволява да работиш във физическия свят, така че има всички основания да си му благодарен и изобщо няма нужда да гледаш на него отвисоко.

В крайна сметка няма нито един човек – дори най-красивият мъж или най-красивата жена на света, – който да живее, без да отделя.

(8) За различните желания

След това нека поговорим защо половото желание, апетитът, желанието за пари и желанието за власт също са необходими.

Мислил ли си някога какво би станало със света, ако хората нямаха никакви желания?

Ако половото желание изчезнеше, вероятно никой не би се опитал да зачене бебе, щом това означава да премине през трудности.

Ако апетитът изчезнеше, в свят, който не е развил убедеността, че хората могат да живеят само с духовни елементи, всички биха умрели от глад за няколко месеца.

В общество на паричната икономика, където стойността се измерва и разменя с пари, ако се откажеш да печелиш, не би могъл да издържаш семейството си, а дори самотните хора не биха могли да живеят.

Може да имаш фантазията, че ако мисли като желанието за власт, авторитет и издигане изчезнат, светът ще стане идеален, без конкурентно общество, където оцелява най-силният. Но ако това се случеше с човечеството на Земята в сегашното му душевно състояние, много хора биха се отпуснали в работата си и биха избрали да живеят за удоволствие.

Виждаш какво би станало тогава със света, нали?

Така начинът, по който желанията съществуваха досега, беше начин на съществуване, подходящ за нивото на съзнанието на човечеството досега.

Това е така, защото вибрационната сфера на Земята досега беше свят на грубо резониране. Това, което си виждал досега, е като сянката на материята, която се образува, когато светлината грее върху нея, и да гледаш само тази сянка и да заключиш „Това е реалността на човешките същества“ беше много разточителен начин на виждане.

Но отсега нататък е различно.

Това е история от духовното измерение и не съвпада със здравия разум на физическия свят, затова, моля те, приеми я само като метафора. Светът отсега нататък е свят, в който и духовната вибрация, и материалната вибрация са одухотворени, затова той ще стане свят, в който не се образува сянка дори когато светлината грее.

Всъщност сенки има.

Но всички те са изчистени и прозрачни.

Ще стане свят, в който никой не би могъл да сбърка сянката с реалността, както преди.

(9) Какво става с апетита

Да добавя към това: в един ново издигнат свят апетитът не изчезва напълно, но става изключително слаб.

Първо, целта на храненето се променя.

Храненето става средство, което улеснява общуването между хората, а желанието за храна, защото си гладен, постепенно изчезва.

Това ще се променя стъпка по стъпка и на Земята, но първо три хранения на ден стават две, две стават едно, а едно хранене на ден става едно хранене на няколко дни, като намалява малко по малко.

Неусетно апетитът, който те тласка насам-натам с желание, естествено ще изчезне.

(10) Какво става с отделянето

Що се отнася до отделянето, то е различно при всеки човек, но колкото повече напредва одухотворяването, толкова по-малко става количеството, и накрая то изчезва.

Или по-скоро нуждата от него избледнява.

Защото колкото повече си одухотворен, толкова по-малко са токсините и примесите на духовната и материалната вибрация, които трябва да бъдат изкарани от тялото.

Така, колкото повече се издигаш, толкова повече изчезва сенчестата страна както на отделянето, така и на различните желания, затова изводът е: „Нищо не си струва тревогата.“

Затова засега е достатъчно да не съдиш всичко като добро или лошо, а да приемаш всяко състояние на нещата такова, каквото е, и да насочваш към него светлината на благодарността.

Като гледаш само „светлината на живота“, която действа дълбоко във всяко същество.