Влагата на сърцето и възходът

★Благодарността е светлина, живот и влага (вода)

Благодарността е вибрация на светлината.

А тя е и водата, която се съдържа в природния свят и във всички живи същества, съставящи всяко небе и земя, както и духовната вода, която овлажнява сърцата на хората.

Същността на днешната беседа е, че водата играе важна роля и в материята, и в духа: колкото повече вода съдържа нещо, толкова по-богато е то на живот, а колкото по-малко съдържа, толкова по-малко елементи на живот има. Въз основа на това беседата е за това как да живеем.

Дори без да знаеш подробните обяснения, интуитивно можеш да разпознаеш, че животът и водата са тясно свързани, нали?

Голяма част от човешкото тяло е изградена от вода, а тяло, от което водата напълно си е отишла, се нарича труп – тяло, в което няма душа.

Дори да не се стига до смърт, доколкото сърцето губи влагата си, духът изсъхва, и тази вибрация може да се предаде на физическото тяло и да засегне обмяната на веществата в тялото.

И растенията са малко в сухите пустинни области, а растат гъсто и богато в плодородните земи.

Ако, като имаш предвид тези факти, погледнеш отново обективно сърцата на хората, общото между онези, които все още отглеждат в себе си сърце на благодарност, е, че влагата на сърцата им е станала малко недостатъчна.

Затова, ако сега усещаш, че почвата на сърцето ти е малко суха, опитай още от днес малко по малко съзнателно да заменяш мисловните си навици. Тогава почвата на сърцето ти ще си възвърне влагата.

Защо? Защото земният свят отсега нататък ще стане свят, в който всеки ясно ще забелязва в съзнанието си промяната в света – дотолкова, че дори хора без никаква духовна чувствителност ще си мислят „Нещо е различно от преди“ за вибрацията, атмосферата и положението в света.

Точно затова, ако овлажниш почвата на сърцето си сега, пътят ще стане много по-лесен за вървене.

Защото ще бъде като да преживяваш във физическия свят свят, в който мислите веднага стават реалност – нещо, което преди преживяваше в астралния свят след смъртта.

Защо се губи влагата на сърцето

Скоро след раждането си във физическо тяло всеки е имал по рождение и еднакво свежо сърце, преливащо от влага. Затова нека помислим защо, докато хората вървят през живота, те се разделят на такива, чиито сърца губят духовната си влага, и такива, които я запазват.

Нека кажа предварително, че това е въпрос на сърцето, така че няма нищо общо с това дали имаш икономическа свобода.

Има хора, които имат богато сърце без пари, и обратно – има хора, които имат пари, но бедно сърце.

Като имаш това предвид, помисли за отговора си на следващия въпрос.

Ако свежото, невинно сърце на новороденото порасне право, такова, каквото е, без да бъде изкривено, какъв възрастен мислиш, че ще стане това дете?

Онези, които имат такива хора около себе си, ще разберат: това е човек, който по естествен начин има като стандартно оборудване благодарното чувство „Колко съм благодарен“ към всичко, което го поддържа жив.

Такива хора без изключение имат благородство и простор в сърцата си.

От друга страна, в случаите, когато човек не е израснал в такъв възрастен, можеш да видиш придобити изкривявания на сърцето, причинени от влиянието на условията на живот, обществените обстоятелства, родителите и братята и сестрите, приятелите, учителите и т.н.

Истината е, че когато хората, преживели такива неща, вече са възрастни, каквато и среда да са имали в миналото, те могат сами отново да изберат състоянието на сърцето си оттук нататък. И все пак има изненадващо много хора, дори сред онези, които се стремят към възход, които не могат напълно да пуснат миналата болка, казвайки „Заради еди-какво си аз…“, и живеят, носейки страдание в една част от сърцето си. Болезненото минало не е по вина на този човек, но силата да изцелиш тази болка и да продължиш напред винаги е в теб.

А освен тези повърхностни причини има и природата, мисловните модели и мисловните навици, с които си се родил и които носиш отпреди физическото си раждане. Раждаш се с този запис, гравиран в твоята ДНК, и това са мисли и действия, чиято природа е да се проявят, когато връзките, времето и мястото се съберат, а после да избледнеят.

Например да предположим, че има тихо дете, на което не му се отдава да поздравява хората.

В такъв случай единият от родителите може да има същата природа, а и родителят на този родител – дядо или баба – може също да е имал същата природа.

Като гледат такива хора, понякога казват „Кръвта вода не става“ или „Виж детето и ще познаеш родителя“, нали?

Хората на Земята наричат това наследственост, но ако стигнеш до дъното на това какво всъщност е наследствеността, тя се оформя от природата на мислите, мисловните модели и мисловните навици, предавани от поколение на поколение предци.

Дори при унаследяването на болести от един и същи вид, наред с медицинските причини, понякога се наслагва и такова унаследяване на мисловни вибрации.

Тогава, ако погледнеш защо се случва такова унаследяване на мисловни вибрации, такава наследственост, ще видиш, че има род на духовната светлина – духовна линия, по-дълбока от кръвната линия. Тя се преписва в ДНК на физическите клетки и се съживява в съзнанието в сегашния живот на човека, който има тази ДНК, и от предците към потомците, от далечното минало до днес, тя многократно се е проявявала и се е опитвала да избледнее.

Но много хора, влезли във физически тела, трудно можеха да прекъснат тези погрешни мисловни навици в собственото си поколение.

Затова мислите и действията, които се проявяваха, без да бъдат овладени, станаха причини за различни дисхармонии в съдбата, предадоха се на децата, внуците и другите потомци и продължават до днес.

Животът се проявява като вода

Ако сега се върнем към началото, да имаш влага в сърцето си означава, че водата на духовната вибрация е изцяло налице в сърцето ти, нали?

Погледнато от другата страна, това състояние означава, че сърцето на благодарност за това, че те поддържат жив, със сигурност е там, независимо дали го осъзнаваш, или не.

Сърцето на благодарност е влагата (водата) на духа.

А тази влага е и проявата на живота в материалния свят.

Ако разшириш погледа си и погледнеш тази влага, тя е във всичката природа и всички живи същества на земята и дава битие на всичко.

В сърце, богато на вода, животът е жив и бодър. В плодородна земя, чиста вода и въздух с подходяща влажност растенията – материалната проява на живота – растат гъсто, обновяването на въздуха става обилно и те играят своята роля в поддържането на екосистемата.

Щом казах толкова, вече виждаш накъде клоним, нали?

Точно така.

Животът се проявява като вода.

Затова за човечеството, най-висшето от всички създания, става много важно да живее, като цени водата, пази я чиста и внимава никога да не остава без влага.

Това е и основното отношение, с което всички живи същества и природата да продължат да живеят с бодър живот.

Дали животът се разгръща богато в едно небе и земя, зависи, като ключова точка, изцяло от това дали водата в небето и земята на това измерение постоянно се поддържа свежа чрез принципа на обновяването.

Нека си спомним корените на човешкото сърце, които са съществували преди Вселената

Вътрешността на сърцето и тялото на човека е малка вселена, в която е събрана голямата Вселена.

Проявената Вселена се появява там като преписан резултат от тяхната колективна средна стойност, и човешките сърца възприемат: „Светът е тук сега.“

Слушай.

Това е важно, затова слушай внимателно.

Не е така, че първо е съществувала Вселената, а после в нея се е появило човечеството. Първо е съществувало съзнанието на живота, произходът на човешкото съзнание, а Вселената, в която са се оформили човешкото тяло и останалата природа и живите същества, се е появила след това.

Това означава, че без съзнанието на човечеството Вселената не би съществувала.

Именно защото не можаха да осъзнаят тази основна точка, хората, без да знаят, разпространиха дисхармонични вибрации, навредиха на богатата велика природа и породиха изкривявания, свързани с необичайно време и природни бедствия.

Точно защото си мислил, че „първо е създадена Вселената, а после ние живеем в нея“, се страхуваш от природните бедствия повече, отколкото е нужно.

Ние виждаме, че мислите на цялото човечество, живеещо на една звезда, също имат участие в природните бедствия. Но това не е казано, за да се обвиняват засегнатите хора. То е призив към цялото човечество заедно да подредим мислите си.

Точно защото хората не са осъзнали това със смирение, те не могат да се разбират помежду си, нито да съжителстват и да процъфтяват заедно с животните.

Има много неща, които искам да ти кажа и за това, но това е история за друг ден. Ако обобщим днешната беседа: най-важното от всичко е да знаеш два факта – че човешкото сърце живее като „светлината на живота“, която дава битие на всичко, и че като физическо тяло то е поддържано живо от цялата природа и всяко живо същество – и да живееш с благодарност към всичко и със сърце на любов.

Дори да оставим настрана такива големи истории, ако мислиш просто за запазването на собственото си здраве и младост и за това как да издигнеш сърцето и тялото си по правилния начин, сърцето на благодарност, което активира обновяването на клетките на сърцето и тялото ти, е съществено, важно съзнание.