Да имаш ос на себе си, която нищо не може да застраши
Публикувано на Обновено на
Ако си мислиш: „Просто не мога да почувствам, че съзнанието, което досега смятах за себе си, наистина съм аз“, попитай дълбините на сърцето си: „Кой съм аз всъщност?“
Тогава светлината на живота ти ще ти подсказва отговора малко по малко, частица по частица, като твоя интуиция.
И когато антената на съзнанието ти е насочена към източника на собствения ти живот, всеки твой ден ще се превърне в съкровищница от осъзнавания.
Тогава в живота ти почти всеки ден ще идват нови осъзнавания; точките ще се свържат в линии, линиите ще се съчетаят в обемни форми, обемните форми, които можеш да разпознаеш в това състояние, ще се покажат с дълбочината на измеренията и ще можеш да видиш във Вселената дълбоко в сърцето си дори какво представлява многомерната Вселена.
Много хора, които живеят сега на Земята, живеят с емоции, разклащани от другите, и се тревожат за прехраната си заради тенденциите в обществото, нали?
Това е явление, което възниква, защото не познават истинския си аз.
Истинският ти аз не е физическото тяло.
Истинският ти аз е самата светлина на живота.
Великият източник на светлината на живота е сътворил Вселената.
Това е източникът на твоя живот.
В източника на живота ти е светлинният източник на светлината на живота ти, нали?
А твоето съзнание, което живее, обитавайки физическото тяло, е един-единствен лъч от светлината, излъчвана от този светлинен източник.
Ако го сравним с водата, може да го наречеш и една-единствена капка живот, която съставя великия океан на живота.
Ако следваш резонанса на живота все по-дълбоко и по-дълбоко, по този начин се връщаш към коренната сила, която дава съществуване на всичко.
Хората на Земята сега се опитват по този начин да си спомнят източника на собствения си живот.
А? Малко хора се интересуват от такива неща, казваш?
Ха-ха. Това се случва в духовното измерение на хората, така че не би могъл да го разбереш само като гледаш. Извинявай.
Но само гледай.
Ще дойде време, когато всички, искат или не, няма да могат да не знаят „кои са всъщност“.
Дори когато много хора около тях знаят „какво всъщност са хората“, ако упорито настояват, че „това физическо тяло съм аз“, и започнат това „търсене на истинския си аз“ едва след като бъдат притиснати до самия край, в сърцата им няма да има никакво пространство, нали?
Затова казвам: „Добре е да го направиш, докато все още има време.“
Но властта над това как да живее е у всеки човек.
Никой и нищо няма да те принуди.
Но заради егоистичния начин, по който са живели хората на Земята, Земята все повече се приближава към облика на един край.
Времето няма да чака.
Земята, иска или не, се движи в посока на присъединяването към обществото на Вселената.
Условието, за да можеш да живееш в този нов свят, е да знаеш каква е същността на човешкия живот и да живееш, като я изразяваш в собствените си мисли, думи и дела.
Разбира се, път е подготвен дори за хората, които отказват да еволюират на Земята.
За това ще говоря следващия път.
