Да издигнем страха в измерението: от страх към благоговение (Първа част)

★За страха и благоговението

Днес нека поговорим възможно най-ясно за някои от разбиранията, които са незаменими, за да могат хората да продължат да живеят в одухотворения свят.

По-точно, това е допълнение към вчерашния разговор.

Снощи вашият Висш Аз изля в мозъка ви посланието: „Ако пречистите тревогата и страха от корена, можете да ги отсечете при източника, да излезете от състоянието, в което божествеността и кармата стоят една срещу друга, и сътворяването на съдбата чрез божественото съзнание, което имате сега, става лесно“.

Той каза също, че „страхът“, който възниква от забравянето на истинското ви сърце и истинското ви тяло, е самото начало на кармата, нали?

Ако погледнете дълбоко в това движение на сърцето, „осоре“, има най-общо два вида „осоре“.

Какви мислите, че са те?

…

Точно така: „благоговение“ и „страх“ (на японски и двете се произнасят „осоре“).

Малко хора на Земята все още разпознават това, но тези две са ясно различни движения на сърцето и при това едното е необходимо, а другото – ненужно.

Ако погледнем света на Земята, има хора, които благоговеят пред Бога и Буда, но хората, които благоговеят пред човечеството, са изключително малко.

А хората, които са приели Бога и Буда за нещо страшно, може не само да се страхуват от Бога и Буда, но и да се страхуват от хората.

От друга страна, хората, които не вярват в Бога и Буда, нито се страхуват от тях, нито благоговеят пред тях, но вместо това мислите им на страх от хората са силни.

Най-доброто е да не се страхувате нито от хората, нито от Бога и Буда, а да благоговеете и пред двете, но по-малко от 0,1% от човечеството на Земята живее така.

Тук нека поговорим защо страхът по начало е ненужен и защо сърцето на благоговение е необходимо.

Движението на мисълта, наречено „страх“, което е дълбоко вкоренено в сърцата ви и разделя и внася дисхармония между хората и хората, между хората и природата и между хората и другите живи същества, е нещо, което по начало не съществува във Вселената.

Как се е появило то в сърцата ви? Вие, които по начало сте живели в света на светлината на живота с неговата фина вибрация, за да усвоите като първопроходци света на Земята, сте огрубявали вибрацията на ума и тялото си малко по малко от вибрационната сфера на божествения свят, накрая сте сътворили „физическия, материален свят“, в който вибрацията не можеше да стане по-груба, и сте влезли във физически тела, за да живеете там. Тогава е възникнало движението на мисълта, наречено „страхуване“.

Защо се е случило това? Защото сте изгубили от поглед „светлината на живота“.

Невежеството, възникнало в състояние на ума в мрака, след като е изгубена от поглед светлината на живота, е било истинската същност на страха и ужаса.

Разклонявайки се оттам, човечеството на Земята е сътворило всякакви мисли на мрака, обвило се е в тях и е направило ума и тялото си все по-тежки.

Тревога, несигурност, безпокойство, недоволство, злополука, недостиг, нечистота, недоверие, застой, грешка, неуспех, неподготвеност, недостойнство…

Това са движенията на мисълта и многото ситуации, които човечеството на Земята е сътворило, защото е замъглило слънцето на сърцето си.

И тъй като са се лутали пипнешком в мрака много дълго време, повтаряйки много прераждания, в свят, в който такива тъмни мисли са били оплетени заедно, почти цялото човечество на Земята е забравило откритостта на това да бъдеш свързан направо с великия източник на живота.

Тази откритост към живота е точно движението на сърцето, наречено „благоговение“.

Това е движение на сърцето, което може да се опише като смирение и любящо уважение към живота – състоянието на сърцето, което е в основата на божественото съзнание.

Когато хората на Земята открият божествеността в себе си и могат да разпознаят божествеността и един в друг, светът на Земята неизбежно ще стане мирен свят във велика хармония.

И за това преди всичко благоговейте пред живота, и е задължително да можете решително да видите, че всеки страх е илюзия без никаква същност. (Следва продължение)