За алтруистичното сърце такова, каквото трябва да бъде (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★Когато не знаеш какво е истинското алтруистично сърце
Днес нека се захванем с един деликатен въпрос, свързан с отделното сърце.
Това е сегашното положение: „твърде много хора бъркат движенията на мисълта, които са се отклонили от истинското алтруистично сърце, с алтруизъм, мислят, говорят и действат въз основа на това, а после изпитват стрес от самите мисли, думи и дела, които смятат за алтруистични“.
Това е деликатна тема, която е много трудно да се обясни с думи, и включва неща, които неизбежно докосват гънките на сърцето ти. Затова, ако продължиш да четеш, моля, чети с отворено сърце, със свалена ключалка.
Иначе съпротивата на егото може да те накара да се почувстваш крайно неудобно и да замъгли повърхностното ти съзнание.
Съгласен ли си?
Ако не, моля, премини на друга страница.
А сега по същество: изненадващо много хора потискат собствените си добри качества само защото не знаят какво е състоянието на истинското алтруистично сърце.
В това състояние на ума те са вързали оловна тежест на самопотискане – която лесно се бърка с алтруизъм – около глезените на сърцето си и не могат да използват съзнанието си свободно. Затова мъглата на страданието, наречена стрес, никога не се вдига от небето на сърцето им и те винаги са в мъка.
Това е състояние, което може да се нарече капан, присъщ на хората с добро сърце. Но ако го забележиш и използваш съзнанието си така, че да не попадаш в този капан, можеш да изразяваш алтруистични мисли, думи и дела с естествено чувство, без да се напрягаш.
Затова оттук нататък нека разгледаме конкретно състоянието на съзнанието на хората, които изпитват стрес, докато практикуват алтруизъм, защото не знаят какво е състоянието на истинското алтруистично сърце.
Например, да видим… има случаи, когато си толкова внимателен към другите, че изгубваш от поглед най-важното – собствените си чувства, нали?
Знаеш ли защо се случва това?
★Обичай себе си преди всеки друг и бъди обичан от самия себе си
Защото… си сложил капак на искрените си чувства и си потиснал собствените си желания – „Искам да бъда такъв“, „Искам да направя това“.
Това е състояние, в което лъжеш себе си.
Може да се нарече и състояние, в което мамиш самия себе си.
Според истината хората по своята изначална същност са предназначени първо да обичат и да ценят себе си, преди всеки друг, и са същества, които трябва да бъдат обичани и ценени от самите себе си.
И въпреки това, ако държиш опорния крак на сърцето си в пространството на измерението на дуалистичното противопоставяне и цениш чувствата на другите хора прекалено много над своите, сърцето ти се отклонява от изначалната природа на живота и възниква чувство на несъзвучие. То прераства в страдание и изпълва повърхностното ти съзнание, а ако стигне твърде далеч, можеш да се окажеш с отбранително чувство – „Само аз правя жертви (само аз губя)“ – и накрая можеш да започнеш да живееш в състояние на прехвърляне на отговорността, като обвиняваш другите и обстоятелствата.
Важното е не да съобразяваш какво искат другите хора или какво мислят, а да избираш и да осъществяваш собствените си мисли, думи и дела въз основа на онова, което ти искаш и което би искал да правиш.
Основата за това е истината, която току-що споменахме – „обичай и цени себе си първо, преди всеки друг“. Но много хора не могат да прилагат добре тази истина и изпадат в състояние на страдание. (Следва продължение)
