Пламъкът на живота и издигането на измерението на идеалите ти

★Да живеем с горящ пламък на живота

Живей с горящ пламък на живота.

Това не означава да живееш, като събираш последните си сили, когато си стигнал до края на въжето, нито да живееш свръхпозитивно, горейки от преливаща страст.

То е различно и от яркочервения пламък на гнева или негодуванието, и от бледосиния пламък на скръбта или отчаянието.

То няма нищо общо с похотта, нито с каквото и да е друго егоистично желание.

Пламъкът на живота е силата, която поддържа всичко живо и го съживява.

Затова, когато хората живеят с горящ пламък на живота, това, което искат да правят, естествено служи на света и на другите, и колкото и да работят, изобщо не се уморяват.

Според досегашното обичайно мислене пламъкът, който си представяш – било то физически пламък или пламък в сърцето, – лумва силно, а после постепенно стихва, оставя само пепел и изчезва безследно, нали?

Но пламъкът на живота е различен.

Колкото и да гори, той продължава да гори, без никога да се изчерпи – енергия, която дава битие на всичко, отглежда го и развива дори цялата Вселена.

Можеш да я наречеш сила на еволюцията и творението, силата, която ражда и движи всичко, изворът на безкрайна жизненост.

Такава сила има във всеки.

Дали ще забележиш съществуването на тази сила, или не, дали ще можеш да я откриеш в себе си, или не, ще стане важен елемент на сърцето за живота в идващите времена.

★Издигане на измерението на идеалите ти

Важното за това е да издигнеш измерението на идеалите си.

Нека представата ти за идеалите скочи нагоре в божествената сфера.

Тогава да мислиш нещо, да казваш нещо и да го превръщаш в действие става толкова забавно, толкова радостно и толкова ценно, че не можеш да се сдържиш.

Защото идеалите, които си представяш, стават реални един след друг и продължават да се сбъдват.

Досега идеалите бяха нещо недостижимо, нещо далеч от теб, нещо, което прекалено много приличаше на сън в съня, нали?

Ако поставиш гледната точка на съзнанието си в божествената сфера, идеалите ти се издигат по измерение и стават само неща, които могат да се осъществят.

Разстоянието между идеал и действителност рязко се скъсява.

Идеалите са във вибрационната сфера на божествената сфера, затова, когато съзнанието влезе в божествената сфера, мечтите стават видения.

За това е добре да прекарваш времето си, като използваш съзнанието съзнателно.

А за да използваш съзнанието съзнателно, направи всекидневното си дишане бавно и спокойно.

Тогава преставаш несъзнателно да изливаш навични мисли, залепнали за физическото тяло, и съзнанието на източника на живота излиза на повърхността.

Състоянието, в което вибрацията на живота се е появила така в повърхностното ти съзнание, е именно божественото съзнание, а да живееш, като използваш това съзнание, вкоренено в божествената сфера, е именно да живееш с горящ живот.

Разбираш, нали?

Божественото съзнание няма нищо, което да му се противопоставя, затова няма отскок назад от накланянето към положителното и нищо, което обичаш, не се превръща в нещо, което не харесваш.

Положителното остава положително, колкото и далеч да стигне, а чувството на любов трае вечно и продължава да обича.

Това е съзнанието на самия живот.

За съзнанието на живота да може да помага на всички е най-голямата радост от всички, затова то не гледа на нещата по мярката на печалбата и загубата – дали губи, или не печели.

Това сърце е във всеки.

Затова опитай да го изразиш.

Обяснихме как, нали?

Сега е епоха, в която само действието изразява истината.

Вместо само да гледаш или само да мислиш, има неща, които започваш да виждаш, когато се движиш.

Затова остава само да го направиш.

Да го приложиш на практика е именно прекият път към еволюцията на съзнанието.

Сега е времето да действаш, за да осъществиш идеалите, които бяха неясни в теб.

Защото именно отвъд това се отваря бъдещето като божествено човечество, с разширено поле на съзнанието.