За алтруистичното сърце такова, каквото трябва да бъде (Трета част)
Публикувано на Обновено на
Предишни статии от поредицата
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-316/“]
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-317/“]
(Продължение от миналия път)
★Еволюция на съзнанието чрез овладяване на дъха
Това е начинът на живот, който стига до състоянието на еволюирало съзнание чрез овладяване на дъха.
Тъй като той задълбочава съзнанието, може да се нарече и начин на живот, който задълбочава съзнанието.
Това е път на еволюцията на съзнанието, който не би могъл да бъде по-прост и който всеки може да практикува.
Докато съзнанието ти е във физическото ти тяло – освен ако не припаднеш, не заспиш или не умреш, – мислите непрекъснато се появяват и изчезват, появяват се и изчезват, миг след миг, нали?
Повечето хора биват подмятани от тези движения на мисълта и не могат да изведат навън божествеността дълбоко в сърцата си, затова е нужна силата сам да овладяваш тези движения на мисълта.
Това е силата на живота, която излиза на повърхността, когато направиш дишането си бавно и спокойно.
Като гледаме от дълбините на сърцата ви, виждаме, че в повечето случаи много хора си създават ненужни тревоги за неща, които не са се случили, и негативни мисли, които няма нужда да мислят, а после биват подмятани от мислите, които самите те са създали.
И това прахосване на мисли, това пилеене на жизнена енергия, се превръща в облаци в небето на сърцето и скрива „слънцето на живота (слънцето на духовната светлина)“, което осветява сърцето отвътре.
Ако тези облаци са тънки, светлината на живота прозира през пролуките и можеш да запазиш светло сърце. Но колкото по-гъсти стават, толкова повече закриват лъчите на слънцето на духовната светлина, докато се превърнат в черни облаци като онези, които във физическия свят виждаш може би веднъж на няколко години, и затъмнят дори повърхностното ти съзнание.
Затова, ако промениш мисловните си навици, слънцето на живота ще грее в небето на сърцето ти и хората ще могат да живеят живота си в този свят със светли, позитивни сърца.
★Истината за дишането и естественото алтруистично сърце
Онова, което прави това възможно, е задълбочаването на дъха.
А дишането е удивително.
Когато продължаваш всекидневното си дишане в бавен, спокоен ритъм, ти издишваш докрай стария въглероден диоксид и другите ненужни неща (неща, които влияят негативно на ума и тялото), натрупали се в белите ти дробове, нали?
Тогава с всяко издишване се освобождава изпареното състояние на ненужните неща, които трябва да бъдат преработени и изведени от ума и тялото ти. В същото време, докато издишваш, ти поемаш във физическото си тяло духовните хранителни вещества на слънцето на духовната светлина (същността на жизнената енергия, доставяна от източника на живота), като поддържаш ума и тялото си винаги изпълнени с живот.
А когато, след като си издишал напълно, вдишаш в изобилие свеж кислород, в същото време ти издишваш ненужните полуматериални елементи (изпарените мисловни и физически отпадъци), които не си успял напълно да освободиш при издишването.
Разбираш ли?
Вдишването е издишване, а издишването е вдишване.
Когато издишваш физически, ти вдишваш духовно; а когато вдишваш физически, ти издишваш духовно.
Всъщност не само в дишането, а дълбоко във всички неща, влизането и излизането на вибрацията стават едновременно. Но за това ще говорим, когато има друга възможност.
Отклонихме се доста далеч от мястото, откъдето започнахме, но тайната да имаш истинско алтруистично сърце – така че когато говориш и действаш от алтруизъм, да не възниква и най-малката себична, егоистична мисъл и да мислиш, говориш и действаш алтруистично по естествен начин – е да преминаваш през дните си, като повтаряш обикновеното си дишане бавно, много, много бавно.
Ако живееш, като практикуваш този метод, всеки неусетно ще може да обича себе си без напрежение, ще придобие увереност в живота и върху тази увереност – на японски „дзишин“, което може да се прочете и като „божеството вътре“ – ще пусне корени естествено алтруистично сърце.
По този начин няма нужда да се измъчваш, като усукваш мислите си насам-натам, нито да бъдеш обвързан с необикновени времена и места. Можеш да продължаваш обикновения си всекидневен живот точно такъв, какъвто е, и въпреки това неусетно съзнанието ти се задълбочава и всеки може самостоятелно да долови и да почувства истинското усещане за самосъзнание, което живее във великия океан, който е източникът на живота. По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш, затова, моля, опитай.
Тогава със сигурност ще можеш да въплътиш алтруистичното сърце такова, каквото трябва да бъде. (Край)
