Когато пътешествието през третото измерение наближава края си (Втора част)
Публикувано на Обновено на
Предишна статия от поредицата
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-309/“]
(Продължение от миналия път)
★За да станеш едно с по-големия аз на живота
Когато правиш това, е добре да си представиш, че си станал самият велик океан.
Вярно е, че за живите същества с форма на Земята се казва, че са родени от морето. Чрез преживяването да станеш едно със звука на собственото си дишане (звука на вълните, който отеква дълбоко в носа ти), съзнанието ти след това може да разпознае, че самият ти си бил истинският дом на живота, който ражда всичко и го поддържа живо.
Ако ти, родителят на всички живи същества с форма, започнеш да бушуваш, ще нанесеш огромна вреда на много животи, нали?
Ако погледнеш на човека само като на физическа отделна личност, той има от шейсет до седемдесет трилиона физически (материални) клетки, нали?
Но освен тях безброй мисловни клетки изграждат съзнанието ти.
Онова, което можем да кажем от този факт, е, че ти си родителят на живота на всички физически клетки и на всички мисловни клетки, които те изграждат.
Ако съзнанието ти бушува, всички тези клетки получават вреда, нормалният цикъл на обмяната на веществата се нарушава и умът и тялото ти дори могат да пострадат.
Освен това, макар да си отделна личност от същата страна като клетките, които те изграждат, за тези клетки ти в същото време си дори Земята и самата Вселена.
Затова, вместо да мислиш „Не това, не онова“, ако продължаваш да дишаш бавно и спокойно, ще започнеш да чувстваш, че тези седем – [Вселената – Земята – природата – всички живи същества – човечеството – ти като тяло – ти като ум] – са свързани като лента на Мьобиус и образуват един велик кръг от светлина: един живот.
Тогава съзнанието ти се измъква от тясната черупка на самия теб и ти осъзнаваш себе си като по-голямо същество, което с това съзнание гледа към Земята и всичко, което живее на нея.
★В края на старото пътешествие = началото на ново пътешествие
Щом съзнанието ти се е разширило дотам, вече няма никакъв проблем.
Нищо не може да те накърни.
Защото съзнанието ти е едно със Земята и е дори самата Вселена.
И това е също божественото съзнание, вкоренено в Светлината на живота, която е била там от самото начало.
Или по-скоро онова, което изобщо те е накърнявало, не е било нищо повече от навичните мисли, които самият ти си изпращал (индивидуалният аз), а не ти като космическо съзнание (светлината на живота), твоят аз на живота. Затова сега, когато съзнанието ти се е разширило широко и дълбоко до мащаба на Земята и Вселената, на този етап не е останало нито едно нещо, което да те накърнява.
Ако можеш да осъзнаеш и твърдо да признаеш: „Миналите ми спомени и навичните ми мисли не са били истинският ми Аз“, тогава вече няма нужда да продължаваш да преживяваш среди на съдбата, които са като поправителни изпити по същата задача.
Поздравления.
Справил си се добре, щом си стигнал дотук.
Сигурно ти е било трудно.
Но сега всичко е наред.
Времето, което си прекарал в признаване на ограниченията с непълно съзнание, е към своя край.
Когато всички стари мисловни навици, които са те държали на ограничен етап, бъдат напълно пречистени, пътешествието на сърцето ти, което продължава от далечните минали животи, ще свърши.
Да бродиш през пустиня, покрита само с илюзорен пясък (стари мисловни навици), търсейки жила от диаманти (твоя божествен аз), беше пътешествие, пълно с големи трудности, нали?
И в мига, в който дългото пътешествие, продължило до днес, свърши, съзнанието ти веднага ще премине на нов етап, тук и сега, и ще започне ново пътешествие в напълно преродено съзнание на истинския ти Аз.
Този момент вече е съвсем наблизо.
Затова, колкото и трудно да ти е сега, не се отказвай.
Направи дори една крачка, дори две крачки напред.
Няма нужда да се преструваш или да се опитваш да изглеждаш умен.
Когато сърцето ти е изтощено и не можеш да вървиш, напълно е добре да вървиш напред със собственото си темпо, дори само по малко.
Скоро ще преживееш повратната точка от аза на миналите спомени към аза на божественото съзнание.
Без никакво съмнение – абсолютно. (Край)
