Когато пътешествието през третото измерение наближава края си (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★Как да се справяш със сърцето си при внезапни извънредни ситуации
Точно когато историята на старата цивилизация е на път да свърши, за да превърне старите мисловни навици в изначалното божествено съзнание, Висшият Аз може да накара физическия аз на някои хора да преминат през сурова съдба на разрушаване и изграждане наново (голямо пречистване).
Това е така, защото има карма, която не може да бъде изтрита и пречистена, без да бъде изживяна. Но дори тогава, ако трябва да кажем истината, тя е намалена до малка част – една десета или една стотна – от съдбата, която първоначално би се появила, и се показва едва след като е сведена до много малко страдание.
Въпреки това в такива моменти човешкото сърце може да бъде завладяно от болката на емоционални мисли, с които не може да направи нищо, и да изпадне в състояние, в което не може да мисли спокойно, не може да преценява ясно и не може да помръдне нито напред, нито назад.
В такива кризисни мигове повече от всякога е добре съзнателно да забавиш дишането си.
Всъщност точно в такива моменти се появяват плодовете на постоянните усилия и добродетелта, която си натрупал в миналото, идва да ти помогне. Но при внезапна извънредна ситуация не можеш да си позволиш празни приказки от рода на „Ако само бях…“.
Когато внезапно те връхлетят неудържима тревога и страх, или болка и страдание, с които не можеш да направиш нищо, или мисли на толкова огромна скръб, че цялото ти бъдеще сякаш е потънало в мрак, бликат непрестанно и разумното ти състояние на ума сякаш е отвято – онова, което може да те върне към спокойно състояние на съзнанието за кратко време, без да ти струва време или пари и без да зависиш от никого, е самият резонанс на дълбокото, дълбоко дишане.
Тогава е още по-добре да изричаш в сърцето си, като напев, котодама (духът, който живее в думите) на светлината на живота, която надхвърля всички дуалистични представи, носейки се по ритъма на бавното си дишане.
Защото ритъмът на дълбокото дишане е самият пулс на Вселената, а думите на абсолютното добро, които отиват отвъд доброто и лошото (думи като „Всичко е процес за създаване на по-добър свят. Всичко е наред! Велико изпълнение!“), са самата енергия, която отразява резонанса на божествеността в този свят и я прави видима.
А когато го правиш на практика, сам реши какви думи да използваш, така че да звучат истински за теб.
Ако затруднението е физическо, понякога изход може да се намери, като помолиш другите за помощ. И срещу бушуващата буря на емоционалните мисли подкрепата на хората около теб и лечението от лекар също са важна помощ. Отвъд това обаче ключът към успокояването на бурята от дълбините на сърцето ти се намира и в собственото ти съзнание.
Защото тази сила е във всеки.
Като натрупва малки преживявания на успех в това да води сам себе си, всеки може да разшири капацитета на душата си.
И като прави това, едновременно с това напредва и задълбочаването на нивото на съзнанието му.
Състоянието, в което си загубил контрол над ума си или в което те измъчват емоционални мисли, е състояние, в което си затворил собственото си съзнание в черупката на дребни мисловни навици и капацитетът на съзнанието ти се е свил заради мисловните навици на самоограничаване.
А най-гъвкавият и всеобщ начин да избягаш оттам и свободно да използваш сърцето си е през цялото време да дишаш в бавен, спокоен ритъм.
Като още един силен начин да се носиш по ритъма на дъха си, си струва да опиташ да създадеш дълбоко в носа си звук на дишане, подобен на звука на вълни, които се повтарят по спокоен морски бряг, и да го оставиш да звучи.
Дишай, като издаваш звук на дишане, подобен на вълни – „шшшш… хххх… шшшш… хххх…“ – и съсредоточи съзнанието си върху този звук.
Тогава междинният мозък естествено се стимулира и това има ефекта нежно да обгръща и изцелява дори по-широките и по-дълбоките сфери на подсъзнанието. (Следва продължение)
