Преминаването на интелекта в по-високо измерение (3)
Публикувано на Обновено на
Предишни статии със същото заглавие
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-496″]
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-497″]
(Продължение от миналия път)
★Препоръка да подражаваме правилно на другите
За да възродите божествеността вътре в себе си и да осъществите еволюцията на съзнанието, добре е да подражавате правилно на другите.
Защото ако подражанието се прави правилно, можете да очаквате то да издигне вашето сърце и сърцата на другите и да повиши вибрацията на обществото като цяло.
Онези, които имат твърдото убеждение „Да подражавам на другите? В никакъв случай. Ще вървя по своя път“, може да си мислят, че това няма нищо общо с тях. Но за всеки в началото на живота формирането на характера започва с подражание на родителите (или на хората, които са го отгледали), нали?
Всичко започва с подражание и после стигате дотам да проправите свой собствен път.
Спомнете си времето, когато сте били бебе.
Няма бебе, което веднага след раждането си да държи реч за своето раждане, като: „Аз съм превъплъщението на еди-кой си и името ми в предишния ми живот беше еди-какво си. Тъй като известно време ще бъда под вашите грижи, смирено моля за вашето благосклонно познанство“, нали?
Всеки израства, без да може да говори, без да може да стои на собствените си крака, зависейки от родителите си (или от хората, които са го отгледали) за всичко, за всичко около себе си – от смяната на пелените до храненето, преобличането и дори къпането, нали?
И от всичко това най-голямото влияние от родителите идва от вибрациите на мислите, които излъчват, думите, които изричат, и начина, по който се държат.
Характерът на всеки в най-ранния си стадий започва с подражание на родителите.
★От подражанието към собствения път
В началото на живота, през първите няколко месеца след раждането, или година и няколко месеца при по-бавните деца, всеки без изключение не може да изрича смислени думи и се опитва да предаде волята си, казвайки „а“, „ъ“ или „ба-бу“, нали?
Всъщност дори тогава всеки има ясно съзнание и както обикновено мисли за всякакви неща.
Но понеже мозъкът, който управлява формирането на характера в тялото, и душата още не работят заедно, бебетата просто не могат да говорят.
По-конкретно, това е защото мисловните вериги, наречени синапси, още не са изградени и оформени в мозъка, но щом това стане, всеки може да води разговор, нали?
След това, около времето, когато егото се пробужда и те се стремят да застанат на собствените си крака, могат да изберат не пасивно подражание, а подражание по собствен избор.
Тоест намират някого, който е вървял преди тях в живота и когото могат да уважават, някого, за когото си мислят: „Искам да бъда като този човек“, и подражават на този човек.
И докато правят това, някъде към двайсет или трийсет години намират своя собствен път.
Днешният свят е залят от информация, затова може да не знаете кое е добро и кое не е, какво ви подхожда и какво не.
Но ако действате според основното си усещане за това, което искате да правите, можете да намерите онова, което искате да правите, колкото и информация да има. (Следва продължение)
