Разговор за преодоляване на неотложните предизвикателства, пред които е изправен всеки човек (Част 3)

(Продължение от миналия път)

★Съзерцанието, което е основата на еволюцията на съзнанието

Колкото и да ти казваме пътя за връщане към истинския ти Аз, ако ти, който си най-важният, продължаваш да държиш ушите си запушени и очите си затворени, трудно ще излезеш оттам, където си.

Какво? „Да бягаш е страхливо, трябва да го доведа докрай“?

Да доведеш докрай какво точно?

Отдели миг да сдъвчеш и да вкусиш колко безсмислено е да приемаш за реални илюзиите и халюцинациите, които са само сън, от който се събуждаш, щом забележиш.

Изглежда вярваш, че това е проява на любов, но от мястото, където стоим ние, онова, което се опитваш да поемеш, върви в малко по-различна посока.

Сега, когато самата Земя се одухотворява, ако само твоето съзнание продължава да вярва, че миналите илюзии са реални, ще ти бъде по-трудно да получаваш благословиите на живота в одухотворен свят и по-трудно да изявиш силата да озариш съдбата на света.

Важното е да можеш да различиш сред собствените си мисли кои са мислите на индивидуалния аз (егото) и кои са божествено съзнание.

Това е самата азбука на пътя на еволюцията на съзнанието и все пак е и съзерцанието, което е основата на шлифоването на себе си, без крайна цел, за която да можеш да кажеш „Това е финалът“, колкото и далеч да стигнеш.

Онова, което не бива да забравяш, е „колко близо може да се доближи съзнанието ти до източника на живота“. Да задоволяваш плитките повърхностни мисли, залепнали за физическото ти тяло, само за да минеш момента, не означава нищо.

Ако наистина не можеш да приемеш това, добре е да опиташ да го направиш по свой начин като експеримент.

Защото, когато мислиш така, именно преживяването на истинска задънена улица, „Сам не мога да направя нищо повече“, ще те покани по пътя на истинската еволюция на съзнанието.

Когато следваш нещо задълбочено докрай, става ясно дали този начин може да постигне целта, или не.

Както се казва, „Когато ин достигне крайността си, се превръща в ян“. Именно отвъд чистото пускане истинската светлина се появява пред погледа.

Може да се каже и така.

Краят е началото на едно начало, а началото е началото на един край.

Хората са живи същества, които вървят по пътя на безкраен напредък и усъвършенстване, повтаряйки начала и краища.

Сърцето на истинската любов е много по-дълбоко и безкрайно по-широко, отколкото мислиш.

Истинската велика любов дълбоко в теб, която поражда Вселената, излъчва възможно най-голямата светлина на помощ, за да можеш да развиеш съзнанието си сега, без да заобикаляш.

Тази светлина, независимо дали я забелязваш, или не, те обгръща, без да поставя изобщо никакви условия.

Имаме толкова много неща, които искаме да ти кажем, че разговорът става труден за обобщаване, затова нека спрем дотук за днес.

И за да обобщим този разговор: божественото съзнание наистина присъства още от самото начало, дълбоко под мислите на индивидуалния аз, които смяташ за себе си.

Затова, стига да можеш да пуснеш мислите, които си смятал за себе си, еволюцията на съзнанието ти ще върви напред без засечка.

За това е добре да връщаш всяка своя окислена мисъл към Светлината на живота и да гледаш света като съзнание от страната на живота.

Следващия път възнамеряваме да вземем един разговор, който ти дадохме преди около десет години, „Вътрешното е външното, а външното е вътрешното“, и да го настроим към твоето разбиране през 2018 година.

Защото изглежда, че именно този разговор ще ти помогне да разбереш днешния разговор по-дълбоко. (Край)