Всеки може да постигне възход, ако наистина знае къде е истината (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★Да срещнеш истинската истина
Може да се каже, че това е белег на времето, но ако погледнем днешния свят в планетарен мащаб, думите, наричани истина, смесица от скъпоценни камъни и обикновени камъни, преливат, а хора, които се наричат свети хора или спасители, се изтъкват с купища.
Сред изгубените множества хората, които търсят истината или търсят път, четат или слушат нечии беседи и чукат на нечия врата в търсене на спасение. Но дори съдържанието на истината, която този човек изрича или пише, да е вярно, често се случва собствените му мисли, думи и дела да не са верни, затова в такива случаи е важно да бъдете внимателни.
Това означава, че думите, наричани истина, които не съвпадат с мислите, думите и делата на човека, който ги изрича, изобщо не са истина, а неистина.
★В истинската истина животът сияе ярко
През истинската истина тече светлината на живота. Когато има разлика между мислите, думите и делата на човека, който я изрича, и изречената истина, светлината на живота трудно действа в изречените думи, затова силата им да трогват сърцата на хората отслабва.
Следиш ли мисълта ми?
За да дам лесен пример, да предположим, че има човек, който казва: „Да оставиш настрана собственото си удобство и да обичаш другите е по-важно от всичко.“
Но ако човекът, който казва тези думи, поставя защитата на себе си над всичко и действа от егоистични, а не от алтруистични мисли, колкото и вярно да е казаното, в думите му няма звук на истина и няма убедителност, нали?
Това е нещо, с което особено хората, които са в положение да водят другите, трябва да внимават.
А причината моралът, духовното обучение и религията досега, макар да предаваха добри неща, понякога да не могат да разтворят из корен мъката на хората, е, че в някои случаи практиката на онези, които ги предаваха, не е настигала думите им.
Широката публика е забравила или не познава главния път на истината, общ за цялата Вселена, затова, вместо да се свърже пряко със самата истина, тя е склонна да се опитва да бъде спасена или да тръгне по пътя, като разчита на другите.
Точно затова понякога хората търсеха изход дори в думи, които не са подкрепени с дела.
Но „правдоподобните думи“ без практиката на истината почти нямат силата да възродят изначалната божественост в хората, затова много хора оставаха в света на дуалистичното противопоставяне и не можеха да намерят изход от него. (Следва продължение)
