Разговор за преодоляване на неотложните предизвикателства, пред които е изправен всеки човек (Част 2)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
★Как да останеш в съзнанието на истината
Затова нека те научим на начин да държиш волята си твърда и да оставаш в съзнанието на истината в такива моменти.
Първо, намери място, където можеш да бъдеш съвсем сам. Ако можеш да седнеш в сейдза (на колене), направи го; ако това е трудно, седни на стол и изправи гръбначния си стълб вертикално.
След това избутай областта около кръстцовата кост и основата на поясните прешлени здраво напред, сякаш някой я натиска с ръка отзад, като същевременно прибираш долната част на корема толкова навътре, че почти да докосне гърба ти, повдигайки вътрешните органи. Прави и двете едновременно.
В този момент е добре да си представиш, че съзнанието ти, да речем, очите, ушите, лицето и главата на духовното ти тяло, се е настанило в долната част на корема ти и усеща всичко оттам.
Дръж гръбнака си изправен, така че темето на физическото ти тяло да сочи право нагоре, отпусни раменете, прибери леко брадичката и дишай бавно и леко.
Какво става, когато правиш това? Колко минути отнема, е различно за всеки човек, но физическото ти тяло става едно с небето, земята и Вселената, съзнанието ти се свързва право с небето дълбоко в сърцето ти (източника на живота) и великата светлина на безкрайната светлина на живота се влива в тялото ти през темето, минава през опашната кост и достига центъра на Земята.
И обратно, енергията на земята също се издига през тялото ти към източника на живота. Така умът и тялото ти започват да действат като база за обмена на Светлината на живота от небето към земята и от земята към небето, и в измерението, в което е сега съзнанието ти, излъчваш тази велика Светлина на живота и настрани, напред и назад, наляво и надясно. Умът и тялото ти поемат и ролята на важна база, която одухотворява целия свят на Земята.
А, и ако стоиш прав, тя тече през стъпалата ти.
В това състояние съзнанието ти става непоклатимо сърце, което не се обърква и не се разколебава от нищо и от никого.
То също прави физическото ти тяло, като материално тяло, твърдо и силно, така че докато си в това състояние, няма да помръднеш дори ако някой внезапно те бутне отстрани.
И излишно е да казваме, че в този момент, разбира се, поддържаш дълбоко дишане.
За да добавим още веднъж важно нещо за дишането: при най-първото вдишване започни, като издишаш целия остатъчен въздух, натрупан в дробовете ти, който обикновено никога не излиза.
Дори когато си мислиш: „Не мога, нищо не е останало“, ако стегнеш долната част на корема си, сякаш изстискваш кърпа за ръце, в дробовете ти все още има въздух, който излиза.
Този остатъчен въздух може да бъде един от факторите зад проблемите на ума и тялото, затова, ако правиш това веднъж на ден, то ще насърчи обмяната на веществата в ума и тялото ти и ще ти помогне да ги пазиш здрави и в добро състояние.
Когато го правиш наистина сериозно, излиза толкова много остатъчен въздух, че ще се изумиш: „Толкова ли въздух съм имал натрупан в дробовете си?“
После, след това, бавно напълни дробовете си с въздух и когато правилно поддържаш състоянието на дълбоко издишване, издишването продължава толкова дълго, че ти се струва, че може никога да не свърши.
А щом научиш този начин на дишане, вероятно ще забележиш, че след това дълбокото дишане е станало много по-лесно.
Що се отнася до начина на издишване: ако можеш да продължаваш да издишваш през носа, това е добре, но ще добавим, че в началото е по-лесно да свиеш устни и да издишваш малко по малко, като го контролираш.
В действително време това е различно за всеки човек, но може да бъде две до три минути, около пет минути или дори повече при някои хора.
Много хора обикновено повтарят вдишването и издишването на интервали под пет секунди, а причината дишането им да става толкова дълго при този метод показва колко много остатъчен въздух е бил оставен натрупан в дробовете им.
И когато потопиш ума и тялото си в това състояние, можеш ясно да осъзнаеш, че емоционалните мисли, залепнали за физическото ти тяло, всъщност изобщо не са истинският ти Аз, а илюзии, които са възникнали и са станали навици в епоха, когато истината на живота е била напълно забравена. (Следва продължение)
