Нека цветето на сърцето ти разцъфне: посвещение на спящите божествени души, пръснати по Земята

★За цветето на сърцето, наречено божественост

Божествеността в човека може да се оприличи на „цветето на сърцето“.

А това цвете на сърцето е цвете, което разцъфва, ако вярваш, че ще разцъфне, и не разцъфва, ако мислиш, че няма да разцъфне.

Знаеш ли защо?

Някои може би ще се запитат: „Щом го сравнявате с цвете, не е ли нормално то да разцъфне само, когато дойде времето?“ Ето отговора: цветята в света на явленията на Земята разцъфват сами, защото растенията в природата се ръководят не от човечеството на Земята, а от великия Бог на Вселената, от божествата закрилници на растенията, които работят като ръце и крака на великия Бог, и от светите духове на всеки вид растение, които работят на място. Те разцъфват, защото тези божества приемат „цветята разцъфват“ като естествено осъзнаване.

Цветето обаче, което разцъфва в човешкото сърце (божествеността), се ръководи и направлява от самия човек и от никой друг.

Затова, ако човекът си помисли: „Ще накарам цветето на сърцето си да разцъфне, ще покажа, че то може да разцъфне“, то разцъфва, а ако си помисли: „Не ме интересува, все едно ми е“, не разцъфва.

Какво означава това? Както винаги казваме, човекът е създателят на собствената си съдба.

Източникът на човешкия живот е във великия Бог на Вселената, а смисълът на съществуването на човечеството е да изразява в небето и земята на звездите, пръснати из космоса, част от идеалите на този велик Бог на Вселената, затова на всеки човек е дадена частица от безкрайната творческа сила.

Ето защо всичко, което си мислил, се е сбъднало, и онова, което мислиш сега, със сигурност ще се сбъдне занапред.

★Върховната мисия, обща за цялото човечество

Разгръщането на сътворението на Вселената чрез Словото (съзнанието) е върховната мисия, обща за цялото човечество.

Това е самото сърце на истината, върховната реалност.

И когато човек остави своята божественост да разцъфне и живее като божествено човечество, той също е член на божествата на Вселената. Затова, ако признае „жизнеността“ на цвете, което е започнало да увяхва под влиянието на лошите мисли на хората, дори отслабналото цвете възвръща силите си и може да изпълни мисията си със здрав живот.

Дори приказна история като „Слабо птиче беше стоплено в нечии длани, възвърна силите си и отново полетя към небето“ е истина.

Вибрацията на божествеността в човека, светлината на живота, по рождение носи такава сила.

Макар че засега много хора все още не вярват в това.

Дори в такъв свят първото, което трябва да направят хората, стремящи се към еволюция на съзнанието, е да признаят безкрайната творческа сила, която носи светлината на живота в тях.

Това става движещата сила, която извлича първоначалната сила (жизнената сила) в теб.

Слушай и не забравяй.

Ако вярваш, че едно цвете ще разцъфне, то разцъфва.

Ако вярваш, че то е там, макар очите ти да не го виждат, цвете разцъфва дори в калта.

Единственият, който може да накара цветето на сърцето ти да разцъфне, си ти.

Защото този, който се разпорежда с твоята власт, си самият ти.

А занапред, когато божествеността ти се възроди, е добре да помниш като своя бъдеща мисия, че макар обхватът да е различен според това докъде е еволюирало съзнанието ти, обхватът на твоята власт ще се разширява, така че да караш цветята на великата хармония да разцъфват из целия свят на Вселената.

Защото ти, също като нас, си частица от духа на творческата енергия на Вселената, божествена душа, която носи мисията да развива Вселената.