Външното е вътрешното, а вътрешното е външното (1/8)

★Определение на „външното е вътрешното, а вътрешното е външното“

В повечето случаи хората на Земята мислят, че видимият свят е всичко, което съществува, и почти никой от тях не признава, че някакъв друг свят е реален.

Затова дори да говорим за „външно“ и „вътрешно“, повечето хора биха си помислили: „За какво ли изобщо става дума?“

Дори в такава атмосфера мнозина от вас, които се стремите към еволюция на съзнанието, смътно го разбирате, нещо като: „Не е ли външното светът, който можем да видим и усетим с петте сетива, а вътрешното – светът на дълбочината на измерението в сърцето?“

Но дори така това все още изглежда някак смътно и мнозина изглежда остават с мъгливо разбиране, с чувството, че хем го разбират, хем не, хем не го разбират, хем да. Затова днес нека проведем разговор, който ще помогне да се разсее мъглата от това разбиране.

Първо, нека определим „външното е вътрешното, а вътрешното е външното“. Грубо разделено, то е следното.

1. Възприятието, обърнато навън чрез петте сетива (физическият свят), и възприятието, обърнато навътре в сърцето: възприятието на различните многоизмерни, многопластови светове, които се разгръщат зад повърхностното съзнание
2. Светът извън тялото (светът, видим с просто око) и светът вътре в тялото: вътрешността на човешкото тяло, изградена от кости, мускули и различните клетки на тялото (просто казано, явленията, които се разгръщат извън и вътре във физическото тяло)

Следите ли мисълта?

Ако не, моля, четете нататък, като го изказвате с думи, които са по-лесни за вас за разбиране.

Ако ги класифицираме с една дума, това са „външното и вътрешното“ на субективното възприятие и „външното и вътрешното“ на обективните явления.

„Външното и вътрешното“ на субективното възприятие е онова, което човек усеща чрез петте сетива на повърхностното съзнание. Това е класификация, в която дали възприемате нещо, или не, тежи повече от самите факти.

Лесен пример са хората, които просто не могат да намерят онова, което търсят, нали?

Неща, които карат хората около тях да си мислят: „Ето го точно там, защо този човек не го забелязва?“ Например да имаш очилата си кацнали на главата, докато повтаряш: „Очилата ми, очилата ми, къде са ми очилата?“

В такива случаи мислите на човека не могат да възприемат нещо, което всъщност е там, затова за този човек все едно го няма, и едва когато забележи, че то „е там“, най-сетне може да осъзнае: „А, ето го!“

Обективните явления, от друга страна, са обективни факти, които със сигурност съществуват като явления, каквото и да мислят или да не мислят хората. Те са всички неща в творението, които всъщност са там, независимо дали човек има стеснено поле на съзнанието, изградено от предположения и убеждения, или колко тясно е то. (Следва продължение)