До деня, в който финото, всепроникващо сърце стане твое (Част 2)
Публикувано на Обновено на
Предишна статия със същото заглавие
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-482/“]
(Продължение от миналия път)
★Да завършим с прехвърлянето на вината и зависимостта от другите
Това не важи за малките деца, но ако си вече пораснал човек, който и по име, и по същество сам се издържа, време е ясно да осъзнаеш факта, че „единственото, което може да попречи на съдбата ми, са собствените ми мисли“.
Докато още не си забелязал, че този, който създава съдбата ти, не е никой друг освен самият ти, трудно е да се освободиш от навика да обвиняваш другите.
А зад това прехвърляне на вината стои навикът да зависиш от другите, който пречи, колкото изобщо може, на самостоятелността на душата, вкоренена в божествеността на този човек.
Защо прехвърлянето на вината и зависимостта от другите са двете страни на една и съща монета? Защото когато съзнанието ти е в състояние на зависимост от другите, всичко е наред, докато нещата вървят добре, но щом не стане както искаш, хората обикновено започват да обвиняват другите за това.
Вече е ясно, че това е просто факт, нали?
И ако останеш в такова мислене, понякога може да постъпиш по начин, който всъщност не е присъщ на теб.
Ако погледнеш около себе си и по света, това се случва всеки ден, нали?
Време е да завършиш с това повторение.
★Да живеем с финото, всепроникващо сърце, което знае всичко
За това направи финото, всепроникващо сърце свое.
Казано просто, финото, всепроникващо сърце е сърце, което живее с божественост, познаваща добре всяка истина.
Важното тук е, че това, върху което трябва да насочиш съзнанието си, не е „действителността извън тялото“, а как ти, след като си я докоснал с петте си сетива, си я приел и почувствал.
Затова в началото на този разговор казахме: „Във всеки момент е важно да различаваш дали собственото ти сърце е истинско или фалшиво и винаги да се стремиш да живееш същността на живота.“
Вместо да оценяваш само външните неща – кой какво е направил или какво е сторило това или онова, – важно е да гледаш движенията навън, които отразяват онова, което е вътре, и да гледаш какво си почувствал за тях.
Моля те, осъзнай факта, че именно защото не си разбирал това, си живял с нещата наопаки.
Ако думата „наопаки“ не е достатъчно ясна, можеш да мислиш, че си живял обърнат с главата надолу и си гледал света, стоейки на главата си.
Хората, които по този начин внимателно гледат състоянието на своето съзнание и се шлифоват, докато станат самата истина, със сигурност ще стигнат до деня, в който ще познават добре всичко.
Защото всяка проява е произлязла от единия велик източник и нито едно нещо не е отделено. (Край)
