Да живеем със съзнанието си в небето дълбоко в сърцето

Нека живеем в състояние на ума, което не съди

Докато не дойде денят, в който мирът на Земята бъде напълно осъществен на земята, вероятно ще има много събития, които помрачават чувствата ви – с уговорката „стига да предавате властта над собствения си живот на другите“, – и когато срещнете такива дисхармонични събития, през ума ви може да мине мисълта „Може би не става“.

Но вие, които от сърце желаете еволюция на съзнанието и вървите по пътя на истината, нека живеем така, че в сърцето ви да не се надигне никакъв черен облак, каквито и събития да срещнете, каквито и новини да стигнат до очите и ушите ви, каквото и да казват или правят семейството, приятелите или познатите ви, каквото и да видите или чуете.

Няма абсолютно нищо, което да може да закрие слънцето, което свети в сърцето ви.

Освен облаците на мислите, които самите вие изпращате.

За да не препречвате светлината на живота с такива облаци от мисли, прегръщайте и обичайте всичко със своята естествена нежност.

И после е достатъчно просто да наблюдавате от мястото, където стоите, такива, каквито са нещата, разгръщането на земята, докато тя се променя такава, каквато е.

За това е полезно да полагате усилие ъгълчетата на устните ви да са повдигнати, а веждите – отпуснати.

Защото когато съзнанието ви се е отклонило от божествеността или живеете несъзнателно, ъгълчетата на устните ви са склонни да увиснат и вие сбърчвате вежди.

Дори когато сте тъжни, ядосани, искате да се оплаквате, искате да се откажете или каквито и други мисли да се надигнат, не произнасяйте никаква присъда, а дори и да го направите, веднага я пуснете и не се вкопчвайте и не хващайте никаква мисъл.

Това повече от всичко е тайната да еволюирате в съзнанието си и да живеете в състояние на възход.

Ще живеете ли със сърцето на небето или със сърцето на земята?

И вместо да гоните само страната, която отминава, важно е също да насочите съзнанието си към светлата страна и да положите усилие да я намерите.

Нещата досега не са били само лоши и сред събитията, които ще дойдат на Земята отсега нататък, ще има много, много неща, по-светли, по-забавни и по-радостни от всякога.

Накратко, всичко се свежда до това дали живеете със сърцето на небето или със сърцето на земята, дали гледате към небето или към земята, накъде насочвате съзнанието си.

Какво виждате, какво чувате, какво докосвате, какво помирисвате, какво вкусвате: разгледайте внимателно какви неща е добре да възприемат петте ви сетива и ги впрегнете в работа.

А ако впрегнете напълно и шестото и седмото си сетиво – онова, което усещате интуитивно, и онова, което възприемате пряко, – няма какво повече да се желае.

Когато вървите по тротоара и гледате към небето, топли слънчеви лъчи се изливат, нали?

Малцина може би забелязват, но те продължават да се изливат непроменени дори в облачни или дъждовни дни.

Когато преместите погледа си, насочите се към живота на цветята и тревите, насекомите и животните и ги обичате, можете да почувствате как любовта, която сте задържали, прелива, нали?

Където и да сте сега, ако обърнете мислите си там към дълбоката любов на небето и земята и оставите съзнанието си да се разтопи нашироко и надълбоко, ще бликне и безкрайна благодарност към Великия живот.

От друга страна, ако вървите, гледайки само в земята, ще видите застояла мръсна вода в канавките, ще забележите изхвърлени боклуци и повърнатото от пияници, а гледката и звукът на емоционалните мисли на хората, които се търкат и сблъскват една в друга, ще се врежат в очите и ушите ви, нали?

Когато живеехте несъзнателно, сърцето ви не стигаше до небето дълбоко в него, затова мислите ви лесно се теглеха към мръсните неща по земята, вие насочвахте съзнанието си натам и като пораждахте тъмни облаци в сърцето си, препречвахте сиянието на слънцето на духовната светлина (слънцето на сърцето ви).

В такъв свят по пътя на еволюцията, където бистрото и мътното са смесени, какво бихте искали да виждате и чувствате, докато живеете?

Нека обмислим това внимателно и още веднъж да погледнем назад към начина, по който използваме съзнанието си.