За да овладеем истината (Част 1)
Публикувано на Обновено на
★Нека с лекота свалим старите си „аз“
Когато става дума за истината, може да се каже, че кръстопътят между това да започнеш да разбираш онова, което не разбираш, и това да не го разбереш, е „дали можеш да поемеш информацията отвън дълбоко в сърцето си и да я приемеш, преобразена в информация, която извира отвътре“.
В здравия разум на хората във физическо тяло досега цялата информация отвън се приемаше въз основа на възприятието, че „всичко, което виждам и чувам отвън, е нещо напълно отделно от мен“, затова много хора не можеха да я вземат присърце и да я разберат като нещо, което извира отвътре.
Дори разговор като този няма никакъв смисъл, ако се опитваш да го възприемеш със съзнание, което се вкопчва в старите възгледи за човешките същества и за живота от миналото, нали?
Затова казваме, че преди всичко трябва да знаеш кой е истинският ти Аз.
Сред нещата, за които винаги говорим, е това: „Азът, който мислиш за себе си, не е бил истинският ти Аз“, нали?
Понеже хората не разбират колко заобиколен път е да се опитват да опознаят истината на живота със съзнание, което не е истинският им Аз, те се въртят в кръг на едно и също място. Но ако с лекота изхвърлиш ценностите от миналото и просто скочиш открито в истината на живота, щом остане зад гърба ти, ще видиш, че всъщност не е било нищо особено.
Ако човек, застанал на страната на съзнание, което не може напълно да пусне миналия аз, иска да опознае истинския си Аз, той не бива да заобикаля великия въпрос на живота: какво изобщо е човешкото същество?
Или по-скоро не че не бива; просто няма абсолютно никакъв начин да опознае истинския си Аз, като го заобикаля, затова имай това предвид.
★Какво е истинската истина
Може да се каже, че истинската истина е именно това, което извира отвътре в теб като първа интуиция – под формата на осъзнавания и озарения.
Хората с нагласата „ако не знам нещо, мога просто да попитам другите“ никога не могат да разберат, колкото и да чуват истината от другите, докато пропускат тази интуиция отвътре.
За да е ясно, това е напълно различно нещо от опита да разбереш плитки, светски неща, които не знаеш.
Например то е съвсем друг вид нещо от това да излезеш в града да гледаш филм, без да знаеш къде е киното, и да попиташ някого: „Как да стигна до киното?“
Истината засяга същността на живота, нали?
А същността на живота е свят дълбоко в сърцето на всеки.
Колкото и да чуваш от другите за този свят дълбоко в сърцето, ако не го почувстваш в себе си и наистина не усетиш: „А, разбирам, значи това е било“, чутото от другите остава само „знание“ и не става твоя собствена истина.
Затова казваме, че истината, която се опитваш да научиш от другите, трябва да бъде здраво взета присърце и пряко схваната като вътрешни осъзнавания и озарения. (Следва продължение)
