За съзнателното използване на съзнанието (първа част)
Публикувано на Обновено на
★Как да използваме жизнената сила, която всеки има поравно
Светлината на живота, изливана поравно във всеки един…
Може би „силата на живота“ или „жизнената сила“ е по-лесно за разбиране.
Всеки използва тази жизнена сила, за да движи сърцето и тялото си.
А как да разпредели и да използва тази сила на живота, как да се възползва от нея – правото да реши това и силата да го управлява са поверени на всеки отделен човек във физическо тяло.
Свободен си да я използваш за негодувание и завист.
Свободен си да я използваш за гняв и омраза.
Свободен си да я използваш за скръб и отрицателно мислене.
Свободен си да я използваш безцелно, носен от инерцията.
Свободен си да я използваш, като съзнателно дисциплинираш себе си.
Свободен си да я използваш, като се посветиш на изразяването на любовта.
Свободен си да я използваш, за да шлифоваш и да издигаш себе си.
Както и да я използваш, никой няма право да се намесва в това, нито сила да наложи промяна.
Наистина никой.
Освен собственото ти съзнание.
Дори собственият ти Висш Аз, твоите божества и духове закрилници никога изобщо не се намесват в свободата на човека да използва съзнанието си както избере.
Защото това е нещо като закон на Вселената.
Затова казваме, че как използваш съзнанието си, е поверено на теб.
Това, което насочва използването на тази жизнена енергия, за която самият ти отговаряш, е собственото сърце, съзнание, мисли и намерения на човека.
Ако ги разделим най-общо, те са две: съзнателният ум и подсъзнанието.
И вече сме казвали, че съзнателният ум е във физическото измерение, а подсъзнанието е в астралното измерение.
★Разликите в използването на съзнанието бяха причината за неравенството
Тази „разлика в начина, по който се използва съзнанието“ – с други думи, „разликата в начина, по който всеки отделен човек използва съзнанието си“ – е именно това, което прави съдбите на хората безкрайно разнообразни и различни като небето и земята.
Ако гледаш отгоре на този свят само с плиткото съзнание на физическото тяло, може би ще си помислиш: „Какъв неравен свят е това.“
Зад това голяма роля играят разликите в начина, по който се използва съзнанието.
Затова, ако погледнеш на вашия свят от гледната точка на истинската истина, може да се каже, че светлината на живота се излива поравно във всеки.
Може би ще си помислиш: „Дори да говорите как да се използва съзнанието, това е твърде неясно – не го разбирам.“ Но ако задълбочиш дишането си и успокоиш съзнанието си дълбоко в душата, можеш ясно да видиш как самият ти използваш съзнанието си, сякаш гледаш свитък с картини.
А – в наши дни може би е по-лесно за разбиране, ако кажем: сякаш гледаш видео.
С една дума, можеш обективно да погледнеш на себе си отгоре.
Едва когато това се случи, започваш да разбираш: „А, имах този мисловен навик. Имах такава заучена склонност.“
Но само това не означава, че си опознал истинския си Аз.
Защото си научил само изключително плитките мисловни склонности, вкопчени във физическото тяло.
Въпреки това за обикновените хора във физическо тяло, за да стигнат дотук, са нужни десетки или стотици хиляди години прераждания.
А във вашия свят колкото повече страдание и скръб си имал, толкова по-голям човек можеш да станеш и толкова по-добър към себе си и към другите, нали?
Затова преживяванията на объркване и страдание от миналите животи до днес в никакъв случай не са били безсмислено заобикаляне – те са били незаменим, абсолютно необходим процес. (Следва продължение)
