Към преминаването на възрастните хора в по-високо измерение (3)
Публикувано на Обновено на
Предишни статии със същото заглавие
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-488″]
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-489″]
(Продължение от миналия път)
★Да утвърдите своя истински Аз
Естествено е да се чувствате щастливи или нещастни според промените във външните условия, но ако останете там, щастието ви ще бъде във властта на външните неща.
Защо? Защото щастието, което можете да почувствате в това състояние на ума, е мимолетно щастие, което би отлетяло от един повей на вятъра.
Точно затова искаме да знаете, че има по-непоклатимо щастие.
Това, че човек може да си представи или да се надява само на щастие, което се люшка според обкръжението и накрая бива подмятано от него, казано направо, е защото неговият „аз“ като човек не е утвърден.
Казано по друг начин, колкото и житейски опит да е натрупал някой, утвърждаването на вътрешния аз е важна тема, с която той може да се заеме по всяко време.
Ако сравним утвърждаването на аза с правенето на кукла от глина, това означава, че сте на етапа, в който тепърва ще я оформяте.
Но много хора, след като са живели дълго, усещат, че вече разбират.
Какво мислите, че означава това?
Да, да, схванахте.
Те живеят, като без да осъзнават, следват шаблоните на прецедента и здравия разум, направени от онези, които са били преди тях.
„Когато съм на еди-колко си години, вероятно ще се държа така.“
„До определена възраст вероятно ще бъда такъв.“
„Когато остарееш, тялото ти започва да се разпада.“
„Ракът е често срещан в моето семейство, така че вероятно и аз ще го получа някой ден.“
Ако започнете да ги броите, няма им край, но много хора, без да усетят, накрая следват такива калъпи на паметта.
★Да потърсим щастие, което не се люшка от външните условия
Хората, които в младостта си са били свежи новаци, след като минат четирийсетте и петдесетте и навлязат в шейсетте, може малко да забравят свежестта на младите си дни.
Има хора, които са навлезли в старостта, запазвайки свежата чувствителност на своето момчешко или момичешко време, и всеки, на всяка възраст, може да си върне тази чувствителност.
Нека помислим заедно какво могат да оставят на по-младите поколения хората, които са остарели.
Дори хората, които сега не са на тази възраст, някой ден самите те ще бъдат в това положение.
Както се казва: „Времето лети като стрела.“
Погледнат от Вселената, един човешки живот е само мимолетен миг, колкото едно мигване на окото, а дори и по-малко.
Не мислете: „Това няма нищо общо с мен.“ Добре е, докато сте млади, да се замислите за начина, по който живеете, и малко по малко да коригирате посоката си.
Накратко, потърсете какво е щастието, което не се люшка от външните условия.
Направете това своя втора природа още от младостта си.
Това ще стане самата основа за еволюцията на съзнанието. (Следва продължение)
