За да постигнем пълна независимост на душата
Публикувано на Обновено на
★Велик кръстопът на съдбата
В тази настояща епоха много хора на Земята стоят на разклонение по пътя на живота – на велик кръстопът на съдбата.
Това е разклонение, където един път, който се отваря към продължаващо бъдеще, се отделя от път, който води в задънена улица.
Животът наистина е като вървене по път; докато живееш, по пътя се сблъскваш с всякакви събития и срещаш много хора, нали?
А особено връзките между хората са устроени така, че – като нишките на съдбата, които изтъкават шарка – хората се приближават и се отдалечават и така кармата им се разрешава и те шлифоват взаимно божествеността си.
А сега за многото хора, които живеят по времето на велик повратен момент: това е най-голямото събитие, което се случва само веднъж на всяка звезда, където обитава космическо човечество.
Защото това дали хората във физическо тяло, които са живели облечени в тела с груба вибрация, могат да навлязат в божествената сфера със съзнанието и индивидуалността си такива, каквито са, носи много сериозен смисъл за „еволюцията на душата (нейното задълбочаване, нейното ставане божествена)“ на всеки човек.
А правото на избор принадлежи на съзнанието на всеки отделен човек и на никой друг.
На никое съзнателно същество където и да е във Вселената, колкото и еволюирало да е, не е позволено да се намесва в изборите, решенията и преценките, които прави всеки човек от човечеството на Земята.
Дори на съзнанието на духа закрилник и на божеството закрилник – собствената вътрешна божественост на човека.
★За свободната воля, дадена на човечеството
Като начало, в началото на Вселената, изворната енергия на съзнанието, която е сътворила великата Вселена, е споделила собственото си съзнание като човешко съзнание, за да види самата себе си.
Свободата на волята, дадена на човечеството, е нещо като закон, който важи неизменно от онова начало до днес.
Затова, макар цялото човечество, съществуващо из цялата Вселена, да е клонки на нейното сърце и клонки на нейното тяло, тя никога изобщо не се намесва в индивидуалните им избори, решения и действия; тя просто продължава да споделя с тях жизнена енергия.
Моментът, който искаме да схванеш тук, е, че човечеството, понеже в източника на живота си първоначално е самият Творец на Вселената, е същество, което носи пълна отговорност за всяка мисъл, която изпраща, всяка дума, която изрича, и всяко действие, което предприема.
И ако погледнеш развиващите се звезди като Земята – на всяка звезда и във всяко човечество хората, които не прощават на себе си, не могат да прощават и на другите.
Хората, които гледат на себе си отвисоко, живеят, като гледат отвисоко и на другите.
А най-важното е, че понеже не могат да обичат себе си, те възприемат другите като отделни същества, разделени от тях, и не могат да ги обичат от дъното на сърцата си.
Важното, за да живееш в идващия свят, е да обърнеш всяка мисъл, която изпитваш за другите, и да я видиш като произтичаща от самия теб.
Тогава разбираш истинския смисъл на отговорността за себе си и ставаш човек с независима душа.
Това е нещо, което всеки непременно може да прави, стига да внимава как използва съзнанието си в ежедневието и да живее съзнателно. Затова не се отказвай само защото не можеш да го направиш веднага; продължавай, без да се уморяваш или отпускаш, без никога да се отказваш, и живей ежедневието си постоянно.
Непременно ще дойде време, когато това наистина ще попие в теб.
