Да живеем, вкоренени в истинската любов – 3

(Продължение от миналия път)

Любовта на сушата (физическата) и любовта на великия океан (живота)

Дали движенията на мислите ти се основават на личния интерес, или на истинската любов, мислите, които гледат на нещата през здравия разум, залепен за физическото тяло, не могат да различат, нали?

Затова сега нека поговорим как да го разпознаеш.

Ето как: гледай любовта в сърцето си, като я сравняваш с водата.

На всяка суша, навсякъде по света, водата извира от планините и тече надолу към великия океан, нали?

Казано просто, трябва само да видиш дали твоята любов (водата) е съзнанието на сладката вода в реките и езерата, или съзнанието на морската вода, която изпълва великия океан.

Ако „харесвам“, което изпълва съзнанието ти, лесно се обръща в „не харесвам“, или „Обичам те“, което изпълва сърцето ти, според обстоятелствата е склонно да се промени в „Не мога да те обичам“ бързо като обръщане на длан, това може да се нарече любов на сушата (физическа любов), която скоро би била изхвърлена на брега и би пресъхнала.

От друга страна, ако „харесвам“ и „Обичам те“, които изпълват сърцето ти, продължават да сияят, без никога да избледнеят, дори когато са изложени на „каквито и да било неразумни думи и дела“ на другия или на „промени в обстоятелствата, които засягат собственото ти удобство“, това може да се нарече несъмненото съзнание на истинската любов – любовта на великия океан (живота).

Да живеем, като оставяме съзнанието си да кръжи като трите състояния на водата

Ако съзнанието ти е насред великия океан, то каквито и да са обстоятелствата, чувствата ти никога няма да бъдат изхвърлени на сушата и да пресъхнат.

Защото наблизо няма суша, върху която да се обърнат.

Във вашия свят има израза „бързо се разпалва, бързо изстива“, но в пласта на съзнанието на божествената сфера, където могат да пребивават само хората с истинска любов, съзнанието не пламва лесно и не изстива бързо.

То просто тихо изпълва пространството и пази с обич всичко.

Съзнанието на любовта е като водата, която безкрайно извира от източника на живота, за да изпълни великия океан (великата Вселена); любовта, изпълнила ролята си, се изпарява и се връща на небето, а после пада на земята като дъжд от състрадателна любов.

Това означава вечния кръговрат на любовта.

Епохата на „сега“ в историята на Земята е изключително рядка, неповторима епоха, в която можеш да изпиташ едновременно и „физическото съзнание на сладката вода“, и „божественото съзнание на морската вода“.

И в този смисъл настоящето може да се нарече „епохата на сладко-солените води“.

Чувал си израза „трите състояния на водата“, нали?

Тези, които се наричат твърдо, течно и газообразно.

Водата, дори без никаква човешка намеса, във всяка природна среда изпълва пространството, като преминава напред-назад между тези три състояния.

Помисли само. Нищо не е толкова загадъчно, колкото водата.

Затова може да се каже, че нищо не е по-подходящо от водата, за да се опише любовта.

И водата в тялото е абсолютно необходима, за да поддържа човешкото тяло живота, нали?

Ами ако водата в тялото се изпаряваше безкрайно и се губеше?

Щеше да стане мумия.

За да премине през идващата епоха, всеки трябва в някакъв момент да избере.

Дали да живее с дух, който поддържа сърце, което непрекъснато се обновява, без никога да остави водата си (любовта) да пресъхне, или да отказва обновяването и да продължи да живее, вкопчен в стари мисли.

Колкото по-рано се вземе това решение, толкова по-добре.

Защото този, който създава свят, изпълнен с истинска любов, и този, който живее в този свят, не е никой друг, а ти.

(Край)