Да направим гледната точка на божествената сфера своя (4)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
★Да направим гледната точка на божествената сфера своя
Основите на използването на божественото възприятие
Предпоставката, за да направите гледната точка на божествената сфера своя, е следната: да направите свой, толкова естествено, че дори да няма нужда да го извиквате в ума си, една сила на възприятието (силата да различавате истинското от неистинското въз основа на разума и интелекта), който ясно разграничава вашето изначално „божествено съзнание“ от „мислите на физическия аз“, основани на минали спомени, в които „разделеното възприятие и идеята за противопоставяне“ са станали здрав разум.
Има една поговорка: „Без да си спомняш и без да забравяш.“
Всеки знае, без дори да поглежда, че „разбира се, бузите ми са над брадичката ми“, нали?
По същия начин да имате силата на възприятието да различавате „божественото съзнание“ от „физическите мисли“ е важното основно разбиране, за да впрегнете божественото съзнание във физическия си ум и тяло.
Но много хора на Земята са оставили очите на сърцата си да се замъглят толкова, че са забравили дори, че имат бузи на собствените си лица (че са същества на божествеността), и напълно са забравили кои всъщност са били.
Затова преди всичко е добре да медитирате и да постигате единение в себе си, сякаш отразявате лицето си в огледало, и да възприемете и видите формата на сърцето на аза (божествения аз), който разпознавате като себе си.
С будистки термини това е практика като седящата медитация и съзерцанието.
Това е практика за връщане към изначалния ви аз.
От време на време виждаме хора, които правят такива практики, за да придобият екстрасензорни или свръхестествени способности, но това има различна цел от еволюцията на съзнанието, затова, моля, ясно разпознайте тази разлика.
Във всичко най-важни са основното разбиране, нагласата и настроението на ума. Това само по себе си става правилната стойка на сърцето и само с нея можете да водите себе си правилно.
И така, да се върнем към разказа: когато се погледнете в огледалото, можете да кажете: „А, ето бузите ми, а ето и брадичката ми. Ушите ми са от двете страни. Над очите ми са веждите. Косата ми расте на главата ми ето така. Носът и устата ми изглеждат така, а очите ми са с тази форма.“
По същия начин, като медитирате, постигате единение в себе си и се вглеждате навътре, започвате да познавате собствения си истински облик. (Следва продължение)
