Съзнанието, което гледа отгоре, и първата интуиция (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★За страданието в човешките отношения
★Първата причина за страданието
Ако погледнем широко из вашия свят, сред многото видове страдание най-голяма тежест имат тревогите, свързани с човешките отношения.
Защо е така? Защото хората смятат, без изобщо да се усъмнят, че едно себично разпознаване, което е забравило истината за живота, е собственото им съзнание, и изпращат мисли просто по инерция.
Когато разпознаваш различните реалности чрез очите и ушите си, ако наистина приемаш фактите като факти, емоционалните ти мисли не се люлеят и не се разклащат.
Особено в ситуации, когато си мислиш нещо за думите и делата на друг човек.
В ежедневните си отношения с всякакви хора опитай се да наблюдаваш движенията на собственото си сърце във всеки миг – внимателно и честно.
★Какво научаваш, като наблюдаваш сърцето си
Когато не съзнаваш, че изразяваш изначалната природа на живота (когато не използваш съзнанието съзнателно), ще видиш, че дължината на вълната на твоето съзнание всъщност е подобна на тази на човека, когото си критикувал или в когото си търсил недостатъци.
Когато погледнеш някого и си помислиш: „Този човек е еди-какъв си“, именно сърцето, което е помислило така, трябва да разгледаш много, много внимателно.
Когато погледнеш отгоре към състоянието на сърцето си по този начин, можеш да видиш факта, че онова, което си мислел за другия човек, е било нещо в самия теб, което си виждал отразено в него.
Когато си в такова състояние на ума, може да се каже, че другият човек и ти сте на почти едно и също ниво на съзнание.
Онова, което наистина бихме искали да знаеш, е, че хората насочват мислите си само към животи и неща, които съвпадат с тяхната дължина на вълната.
Нещата, които не съвпадат с твоята дължина на вълната, не се регистрират, дори когато ги виждаш, минават покрай ушите ти, дори когато ги чуваш, и никога не стигат до дъската за рязане на паметта.
★Случаи, в които другите те отразяват точно такъв, какъвто си
Склонностите на мисълта, които не са се върнали напълно към божествеността, са склонни да виждат неща, които всъщност са в теб, като нещо, което няма нищо общо с теб.
Когато хората видят у другите мисли, думи и дела, чиято дължина на вълната резонира с тяхната, повечето от тях не мислят, че това се отнася до тях самите, а го виждат като нещо, което се отнася до другия човек.
Особено когато става дума за неща, към които гледат критично.
★Случаи, в които нещо те дразни, защото сърцето ти е оцветено от неприязън
Интересното е, че когато усетиш у другите прекрасно качество, което е в теб, дори когато разбираш, че то е в теб, ти е трудно да го признаеш за свое и вместо това си склонен да се отделиш от другия човек и да гледаш на себе си отвисоко надолу.
Склонностите на мисълта, привързани към физическото тяло, са склонни с готовност да приемат онова, което не е истина, и да се отнасят към онова, което е самата истина, така, сякаш то няма нищо общо с тях.
★Нуждата от съзнание, което гледа отгоре към всичко
Само когато разбереш всичко това, можеш да разбереш нуждата от силата на разпознаването, която гледа обективно отгоре само към фактите.
Ако не си спомниш отново и не използваш разпознаването от птичи поглед, което идва като стандартно оборудване с този живот, човешкото сърце никога не може да се измъкне от затвора на дуалистичното противопоставяне и не може да избяга от бурята на харесването и нехаресването, на правилното и грешното.
И така, какво е състоянието да гледаш обективно отгоре само към фактите? Ти виждаш онова, което изглежда като недостатъци (неприятни страни) на човека, в когото се закачат мислите ти, но в същото време виждаш и себе си, който прави точно същото, и себе си, който едностранно ненавижда онова, което той прави, по дуалистичен начин. Затова не можеш да смяташ за лош само другия човек. И в същото време можеш да видиш и божествеността дълбоко в него, затова го виждаш като „само временен процес, докато се прояви същността му“, и съзнанието ти не засяда в едър план само върху думите и делата, които те отвращават.
Ето защо емоционалните ти мисли могат да останат необезпокоени.
Когато в полето на съзнанието ти се надигат черни облаци от емоционални мисли, съзнанието ти стои на същото измерение като другия човек, към когото гледаш критично, затова може да се каже, че не можеш да разпознаваш себе си и другите от гледна точка, която гледа отгоре към всичко. (Следва продължение)
