Да живеем, вкоренени в истинската любов – 2

(Продължение от миналия път)

Истинска любов и фалшива любов

Божествеността, която човечеството притежава по природа, има много черти, но нищо не се поддава толкова на субективността, колкото любовта.

Това означава, че между „привързаностите и предубежденията“ на всеки човек и „истинската любов“ има много силно сходство.

Много хора са убедени, че да налагат на другите собственото си удобство и привързаност е любов, и живеят с нагласа, която стои гръб в гръб с тревогата, гнева, завистта и обидата, които изпитват, когато тези чувства не бъдат удовлетворени.

Това значи, че от обратната страна на „Харесвам те!“ стои едно „Не те харесвам!“, което лесно може да се обърне, и че когато нещата не стават, както искат, в тях се таи чувството, което взима думите си обратно – „Вече не мога да те обичам“ – почти преди думите „Обичам те“ да са излезли от устните им.

Можеш ли да заявиш, че думите „Обичам те“, които изпращаш на човека, когото обичаш, са чувство, което никога няма да се промени, каквото и да се случи?

Ако можеш да го заявиш, моля те, остани верен на него.

Ако не можеш, погледни честно движенията на сърцето си, виж ясно, че „ето докъде е сега нивото на съзнанието ми“, и продължавай да се шлифоваш и издигаш.

Ако от все сърце наистина се стремиш към еволюция на съзнанието, пусни „личния интерес, който се представя за любов“, и с всичко, което имаш, обновявай движението на мислите си във всеки миг в нещо, изпълнено със светлина, за да можеш да живееш с божествено съзнание, вкоренено в истинската (божествената) любов.

Стандартното съзнание на новата епоха

Любовта не означава само чувствата, които разцъфват между мъжа и жената.

И около теб има много хора, които да обичаш, независимо от възраст и пол, нали?

В ежедневието си, докато общуваш с такива хора, с какви движения на мислите живееш всеки ден?

Точно това трябва да наблюдаваш съзнателно.

Когато го правиш, ако се опитваш с мисли, залепени за физическото тяло, няма да се получи, затова, както винаги казвам, добре е да поставиш съзнанието си поне едно измерение по-високо и оттам да погледнеш физическите си мисли.

Това означава също да гледаш себе си на ниво, равно на съзнанието на духовете закрилници (съзнанието на духовното тяло).

Както изначалното съзнание, сътворило Вселената, се е разделило на виждащия и видяния, така и човекът по природа има „виждащо съзнание“ и „видяно съзнание“.

Хората, които са забравили това, са започнали да вярват, че физическите мисли от страната на „видяното съзнание“ са „виждащото съзнание“, и са забравили, че самите те са „видяното съзнание“.

Но сега наближава денят, в който ще се сбогуваш с тези дни на заблуда.

Скоро може да навлезем в етап, в който, ако останеш със старите си привични мисли, ще ти е по-лесно да усещаш, че животът е труден. Но всичко е наред – трябва само да се подготвяш малко по малко отсега.

Защото присъщите честоти на всички духовни и материални вибрации около Земята ще навлязат в напълно духовно измерение.

Да започнеш отначало, след като това се случи, е доста трудно, и затова продължавам да говоря за стандартното съзнание на новата епоха.

Разбира се, с уред за настройване на вибрациите, създаден с научната сила, използвана на звездите, станали цивилизации на божествата, би било лесно да се направи човек, който не може да мисли негативни мисли, дори да се опита, но тогава истинската сила на душата на този човек не би съответствала на това, и след това той би трябвало да мине през уроците на един живот, който би бил като поправителни часове.

Разбира се, това няма пряка връзка с теб.

(Следва продължение)