Да живеем, стъпили на истинската любов – 1

Всеки върви постоянно напред по пътя на еволюцията

В днешно време светът прелива от методи как да живееш, като държиш емоциите си под контрол.

Това е така, защото толкова много хора живеят с чувства, които правят живота труден. Всеки от тези методи има своята полза, но бихме искали да споделим и един път, който отива още по-дълбоко – път, който променя нещата от самите корени на сърцето.

Сърцето не е нещо, което можеш да накараш да прави каквото искаш само с техника; то е нещо, което се променя малко по малко отвътре в самия теб.

Но хората, които са готови да се хванат и за сламка, се свързват с хора и методи, с които са свързани, според нивото на съзнанието си в този момент.

Такова движение на сърцето никога не е нещо, за което страничен наблюдател може с един замах категорично да обяви, че е лошо.

Има случаи, в които хората си мислят: „Откакто този човек се забърка с някого странен, стана като друг човек.“ Разбира се, когато се тревожиш, е добре тихо да го наблюдаваш. И дори това, погледнато в дългосрочен план, е една сцена от процеса на еволюция на този човек и той наистина има силата да се поучи от това и да се изправи отново на крака.

Ако гледаш само повърхността, може и да не мислиш така.

Но в действителност той върви постоянно напред по пътя на еволюцията.

Повечето хора във физическо тяло гледат само повърхността на случващото се пред тях и на собствените си думи и дела и тези на другите, нали?

Точно затова може да ти се иска да кажеш това и онова за другите хора, но когато се упражняваш да размишляваш върху себе си в светлината на факта, че „онова, което чувстваш към другите, е огледалото на собственото ти сърце“, в крайна сметка се свързваш и със съзнанието на духовете закрилници и божествата закрилници на всеки човек, така че вече няма нужда излишно да ги критикуваш, обвиняваш или оценяваш отстрани.

Едностранчивите желания и истинската молитва на любовта

Както винаги казвам, всеки човек във физическо тяло е закрилян и воден от духове закрилници и божества закрилници.

Това важи за всеки един човек, без изключение.

Дори за някой, който изглежда, че се е отклонил от човешкия път, дори за някой, който точно сега преминава през трудно време заради болест, нараняване или загуба на работа, духовете закрилници и божествата закрилници никога не го изоставят; те стоят зад него и го водят.

Всъщност истината е, че съзнанието на духовете закрилници и съзнанието на божествата закрилници са собственият „Висш Аз“ (истинският аз, божественият аз) на този човек, но човекът във физическо тяло няма да го осъзнае, докато не започне да мисли за собствената си божественост като за нещо естествено.

Когато виждаш такъв човек като страничен наблюдател, най-доброто, което можеш да направиш за него, е една молитва на любовта: „Нека мисията на този човек бъде изпълнена. Духове закрилници и божества закрилници на този човек, много ви благодаря.“

Ако малко отпуснеш вниманието си и прекарваш времето си с мисли, прилепнали към физическото тяло, си склонен да мислиш по начина „Нека онзи човек стане такъв, нека стане онакъв“, нали?

Затова от време на време повдигам този въпрос. Сърцето, което желае „нека стане така, нека стане иначе“, също идва от доброта, но когато го превърнеш в молитва, която поверява нещата на духовете закрилници и божествата закрилници на този човек, то става още по-голяма любов.

Както казах онзи ден, да предположим, че отправяш желание за някой, който страда от нещастие: „Нека страданието на този човек бъде отнето колкото е възможно по-скоро.“

На пръв поглед това изглежда като красиво движение на сърцето.

Това желание е много ценно. А отвъд него духовете закрилници и божествата закрилници на този човек виждат в дълбини, които ние не можем да видим, и подготвят за него най-добрия път.

Затова, моля те, като запазиш желанието си за неговото възстановяване точно такова, каквото е, опитай да го разшириш в молитва на благодарност към неговите духове закрилници и божества закрилници.

Ти, който се стремиш към еволюцията на съзнанието, наистина искам да размислиш дълбоко върху това.

Защото истинската любов е нещо, което не можеш да видиш, ако гледаш само повърхностното състояние на момента.

(Следва продължение)