Беседа, която да отвориш, когато не знаеш какво да правиш със съзнанието си (3/4)
Публикувано на Обновено на
Предишни статии от поредицата
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-370/“]
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-371/“]
(Продължение от миналия път)
★Всичко е било проява на Вселената вътре в теб
Има една японска поговорка – „да буташ завесата на магазин“ – като да удряш възглавница.
По същия начин, когато вибрационната сфера на съзнанието ти стане голяма, ти преставаш да реагираш така, както се харесва на другия, затова ставаш човек, върху когото не си струва да си изливаш гнева, и постепенно той престава да хвърля към теб груби мисли.
Когато това стане, започваш да виждаш какво всъщност е искал другият.
А щом разбереш какво всъщност е искал, този човек се превръща в някого, когото можеш да обичаш.
Сега, със самите очи на Вселената, която поражда всичко и го поддържа живо, погледни в сърцето на онзи човек, когото ти си създал.
В онова, което този човек всъщност е искал…
Вгледай се тихо, много, много тихо.
……………
Започваш да го виждаш, нали?
Точно така.
Той е искал любов.
Този човек не може да обича себе си, затова, като използва повърхностните негативни емоции като кукичка, само е чукал и чукал на вратата на сърцето ти: „Дай ми любов, дай ми любов.“
Този човек не е знаел как да се справи със собствените си мисли, затова се е облегнал на теб, с когото има дълбока връзка, и само е искал любов по груб начин или с отношение към теб, в което е липсвала грижа.
Всъщност никой не може да бъде истински обичан от другите, ако не обича истински себе си.
И все пак, понеже всички са забравили напълно истината на живота и са прекарали години без никаква възможност да я научат, има хора – разбираемо при младите, но дори и сред по-възрастните – които, докато се показват груби към другите, се вкопчват в краката на хора с благ вид и несъзнателно, едностранно молят за помощ: „Моля те, разбери ме“, „Моля те, признай ме“, „Моля те, обичай ме.“
Погледнато от друг ъгъл, такива хора са груби и създават неприятности на другите, защото са в „състояние на объркване на съзнанието“, което не могат да овладеят сами.
Това е като да вилнееш наоколо с парализирани пет сетива, така че да не усещаш нищо. Когато се блъснат в околните, те нито го виждат, нито го чуват, нямат и осезание, обоняние или вкус, затова не могат дори да си помислят: „Съжалявам, че се блъснах в теб.“
Но когато човекът, от когото молят помощ, не може да стои твърдо в съзнанието на божествената сфера, той също не знае какво да прави и понякога и двамата потъват заедно.
За да обясним това състояние с друг пример: хора, претърпели корабокрушение в морето, се носят по водата в очакване на спасителен кораб; някой, изтощен от това да се държи над водата със собствени сили, се вкопчва в друг човек, за да се спаси, а онзи, в когото се вкопчват, вече не може да се задържи над водата под тежестта и двамата се давят заедно.
Онова, което бихме искали да запомниш тук, е истината да приемаш нещата като свой собствен въпрос – „онова, което чувстваш към другите, е вътре в теб“ – беседата за закона на огледалото.
Дали е обърнато, или не, е различно всеки път, но онова, което чувстваш към другите, е вътре в теб. Докато изглежда, че мислиш нещо за другия – че е приятен или неприятен – всъщност проектираш върху него нещо, породено вътре в теб, и си съдил само себе си.
Погледнато така, можеш да видиш, че когато мислиш нещо за някого, причината не е в него; причината са харесванията и нехаресванията, привързаностите, вкопчванията и предположенията вътре в теб, които си проектирал върху другите и си виждал там. (Следва продължение следващия път)
