Да водиш собственото си съзнание (Част 2)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
★Дълбокото дишане води съзнанието ти естествено, без насилване
Сърцето е наистина дълбоко, затова дори „просто прави неща, които ти носят радост“, както казахме в началото, означава, че трябва сам да схванеш кое е радост и кое е болка, и в същото време да осъзнаеш какво трябва да правиш сега и кое е прекалено голямо усилие (твърде рано за теб).
Що се отнася до чувствата на радост, също, ако не можеш ясно да разбереш дали чувството, което излъчваш, е радостта на егото или радостта, която идва от божествеността, не можеш да водиш себе си в правилната посока.
А онова, което искаме да ти кажем като начин да разрешиш това положение, отново се връща към обичайния ни разговор за дишането.
Да практикуваш еволюция на съзнанието наслуки, без най-малка представа какъв е истинският ти Аз, азът на божественото съзнание, е като да стреляш със стрели със затворени очи. Ако продължаваш да пращаш стрели в съвсем грешна посока, никога няма да напреднеш в пътя на стрелбата с лък, нали?
Затова, не съвсем „всички пътища водят към Рим“, но ако искаш да знаеш обективно какво правиш, полезно е да го съпоставиш с други пътища и да го погледнеш в тяхната светлина.
И ето обичайния ни разговор: вземи дишането, което правиш несъзнателно, и го направи съзнателно бавно и спокойно. Казано крайно, вдишай докрай, усещайки сякаш върховете на белите ти дробове се простират до темето ти, задръж здраво дъха си, като обявяваш в сърцето си божествените думи, които желаеш, и след това издишай бавно, тънко и дълго, без да бързаш.
Причината да препоръчваме да спреш, когато си вдишал докрай, е, че в този момент съзнанието ти е най-близо до източника на живота, затова обявяването на образа, който желаеш, в този миг само по себе си е разгръщане на божествеността и насърчава еволюцията на съзнанието ти.
Препоръчваме да вдишваш и издишваш без бързане, защото това те приближава до дишането на самата велика Вселена. (Следва продължение)
