Преговор на основния начин да се учи истината (Част 2)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път) Ако се водите по навика на мислене, в такива моменти вероятно бихте искали да обвините нещо друго и да се оправдаете, но вместо да обвинявате някого, обръщането на погледа навътре открива пътя много повече.
Страданието е и трудността да се живее, която чувствате, когато не изявявате напълно светлината на собствения си живот. То не е там, за да ви кара да обвинявате себе си; то е и послание, че можете да промените нещата отвътре.
С други думи, това е състояние, в което не изразявате напълно истината, неудобство, което идва от разминаването между истината и физическите ви мисли.
Ако хората разбираха това, животът би станал неизмеримо по-лесен, и все пак много хора на Земята търсят причината за страданието си навън или разчитат на някого, опитвайки се някак да променят реалността си.
Ако вместо винаги да обвинявате другите за причината на всяко страдание, направите точно обратното и го приемате като материал, за да издигате и шлифовате себе си, темпото на еволюцията на съзнанието ви се ускорява все повече и повече.
Защото истината и физическият ви аз се свързват право в едно и тръбата, която изразява истината, става все по-широка.
За да стане това, както казахме в началото, вървете твърдо по правилния път още от най-първите стъпки.
Точно както не можете да събирате и изваждате, ако едва четете или пишете числа, напълно очевидно е, че и по пътя на еволюцията на съзнанието не можете да овладеете напредналия курс, като пренебрегвате основите.
И при вървенето по великия път на истината (пътя на еволюцията на съзнанието), ако основите и азбуката не са здраво поставени, няма начин да прилагате истината по напреднали начини.
Затова от време на време проверявайте дали начинът ви на живот следва великия път на истината и въплъщавайте пътя на еволюцията на съзнанието, без да се отклонявате по странични пътища.
Защото мислите, залепнали за физическото тяло, са навикови вибрации и затова обикновено се увличате по инерция и се отклонявате по странични пътища.
Но ние ви казваме тези неща, защото имате силата да го направите. Ако нямахте, щяхме да изчакаме подходящото време, да не казваме нищо и само да бдим над вас.
Затова вярвайте в себе си и се задълбочавайте все повече и повече. (Край)
