Към преминаването на възрастните хора в по-високо измерение (1)
Публикувано на Обновено на
★Настъпването на застаряващото общество
Ако погледнем сегашните демографски тенденции в Япония и в много други страни, новородените относително намаляват, а възрастните хора се увеличават.
Който и да го погледне и както и да го погледне, това със сигурност е така.
Това ни казва, че заедно с продължителността на живота, която расте година след година, обществото става свръхзастаряло.
Още сега го усещате, когато се разхождате из града, нали?
„Възрастните хора са много повече, отколкото преди.“
Важното, за да се живее в такава епоха, е хората, които не са възрастни, когато гледат възрастните, да не ги виждат през закостенели представи като „Този човек е стар, значи сигурно е еди-какъв си“.
А онези, които самите те са от страната на възрастните, не бива да гледат на нещата в светлината на паметта и здравия разум, като „Стигнах тази възраст, значи трябва да съм такъв“ или „Оттук нататък нещата със сигурност ще вървят така“.
Кой е решил, че краката и гърбът на хората отслабват, когато навършат 80 или 90 години?
И на практика защо толкова много хора са станали физически ограничени с възрастта?
Важното за промяната на възприятието е не само да не гледаме на нещата през закостенелите представи от миналото, но, също толкова важно, да погледнем правилно причините, които са създали сегашното положение, и да презапишем тези причини.
Няма много хора, които отпадат, защото искат, нали?
Но с възрастта всички хора, в различна степен, се изхабяват.
★Да преживеем една епоха на изтощени политики за възрастните
Мислите ли, че не може да се направи нищо, защото това е физически закон?
Или е заради навиците в начина на живот?
Или дори заради кармата от минали животи?
Защо, когато хората остареят, толкова много от тях имат здравословни проблеми и се редят в чакалните на болниците?
Зад това има и възрастни хора, които, страхувайки се да не изпаднат в нужда, ако отидат в болница, не могат да отидат, носейки страданието на болката и мъката, без да намират смисъл да продължат да живеят, задъхвайки се на ръба на отчаянието.
Много хора усещат, че докато младите намаляват, а възрастните се увеличават, сегашната осигурителна система е изправена пред голямо предизвикателство.
Ако обществото продължи да се носи напред със сегашните си системи такива, каквито са, за всеки е ясно, че колкото и пари да се вземат от младите и да се разпределят за медицинските грижи за възрастните, има граница.
Тежестта става все по-голяма и за младите, и за възрастните.
Правителството прави каквото може, но докато тежестта върху по-младото поколение продължава да расте, действителността е, че някои възрастни хора изпадат в нужда, защото подкрепата не стига напълно до тях.
Всеки знае, че най-добре е сам да се пазиш, но действителността е, че много възрастни хора всъщност не знаят какво да правят и как.
Тук всеки един човек трябва да помисли много внимателно.
Добре ли е да продължаваме така?
Няма ли начин всички да бъдат щастливи?
Няма ли ефективен начин да се промени сегашното положение? (Следва продължение)
