Да издигнем сравнението в измерение
Публикувано на Обновено на
„Сравнението“, което изкарва сърцето от хармония
Има хора, които се сравняват с другите и въздишат с горчивина: „Онзи човек може. А аз не мога. Ох, колко му завиждам.“
Смятаме, че да използвате съзнанието си така е такава загуба. В досегашния свят обаче в известен смисъл беше неизбежно.
Това е, защото всички възрастни около тях са насочвали децата въз основа на собствения си опит точно с това, а следващото поколение, направило го свое естествено осъзнаване, го е налагало на по-следващото поколение отново и отново.
И така на Земята се оформи общество, в което силният изяжда слабия.
Ако има хора, които виждат себе си като слаби, а другите като силни, тогава „и обратното е вярно“: има и хора, които виждат себе си като силни и гледат отвисоко на другите като на слаби, нали?
Победителите го възхваляват с красивия израз „приятелско съперничество“. Гласовете на победените винаги са погребани под окапалите листа на подсъзнанието.
Човечеството на Земята е правило това поколение след поколение.
Чрез прераждането, опитвайки се да уредят тези сметки, жертвите се прераждаха като онези, които вредят, а онези, които вредят, се прераждаха като жертви.
Но в действителност нишките на съдбата се заплитаха все повече и повече, възел след възел, докато нещата стигнаха до точка, в която нямаше път напред.
Всъщност дали можете или не можете да направите нещо, дали оценките ви са добри или лоши, дали сте по-добри от другите или не, е само мъничка част от човешкото същество.
И въпреки това хората на Земята приеха погрешно тези ценности, с които бяха възпитани, сякаш са всичко, убедиха се, че „да спечелиш в съревнованието е онова, което те прави победител в живота“, и живяха в люлееща се игра на неуспехи и надмогване.
Всички, които живеят в рамката на съвременното общество, стискат зъби и търпят дори когато ги карат да повярват, че бялото е черно, като отчаяно се опитват да не излязат от рамката на този свят.
Това наистина е странно, ако се замислите, но има случаи, в които, ако не го направите, вие и цялото ви семейство може да се озовете на улицата.
„Сравнението“, което привежда сърцето в хармония
Времето дойде, затова ще го кажа направо: време е да завършите с навика да се сравнявате с другите, за да решавате кое е добро и кое лошо.
Защото онова, което има значение, е да изглаждате и издигате себе си и да направите свое божествено съзнание, което няма да се поколебае, каквото и да се случи.
Умел начин да използвате сравнението за това е да сравнявате собствената си степен на растеж по оста на времето.
Когато всички останали се сравняват с другите, може да ви се струва трудно да сте единственият, който го прави по този начин.
Но това е нещо вътре в сърцето ви, затова можете да го правите, без да се съобразявате с никого.
В училище и в работата оценките и атестациите ви се натрапват като ясни числа, но първо нека опитаме да не им придаваме стойност.
Когато имате своя собствена ос за оценка, основана на обективни факти – дали растете или не, – можете да го правите.
Дори да чувствате, че просто не можете да устоите на външните оценки, ако продължавате, без да се отказвате да сте верни на себе си, или ще придобиете такива способности, които убеждават всички в тази организация, или пред вас ще се появи среда, която ви подхожда напълно, и ще се преместите там.
Но онова, което наистина има значение, е да продължавате да се упражнявате, за да придобиете всестранна, цялостна човечност.
Когато неусетно на Земята се разгърне нова цивилизация, напълно различна от всичко досега, ще дойде време, когато ще разберете истинския смисъл на онова, което ви казваме сега.
И ще си помислите:
„Толкова се радвам, че не се отказах.“
