Какви трябва да бъдат възрастните с децата

★Какво е „добро дете“?

Днес нека издигнем измерението на представата за „добро дете“, така както се използва за децата, и в същото време да поговорим за нещо, което може да задвижи помпата на собствената ти еволюция на съзнанието.

Когато хората се срещат и има дете наблизо, независимо дали е тяхно, има мигове, в които хвалят децата с думи като: „Ох, какво добро дете, колко е умно…“, нали?

В такива моменти първо разбери какво има предвид възрастният, който е казал тези думи, под „добро дете“.

В повечето случаи нямат ли предвид дете, което отговаря на образа на „послушно дете, което слуша добре възрастните“, или на „дете, което се държи по начин, удобен за възрастните“?

А сега помисли за това много внимателно.

Тогава смяташ ли, че дете, което се държи по начин, неудобен за възрастните, не е добро дете?

Например какво ще кажеш за дете, което не може да седи мирно във влака?

Би ли решил: „Това очевидно е лошо дете“?

От гледна точка на децата няма по-неприятен етикет от представата, която възрастните имат за „добро дете“.

Те просто изразяват живота си свободно и в това няма никаква лоша умисъл.

Дори когато едно дете тормози приятел, то само невинно подражава на онова, което правят родителите му, възрастните около него или героите от телевизията.

Ако дадем конкретни примери: майка, която пълни ушите на детето си с оплаквания от съпруга си зад гърба му, или баща, който пренебрегва семейството си и се отдава изцяло на забавления навън.

Не е преувеличение да се каже, че децата изразяват несъзвучни мисли, думи и дела като съвсем естествена химична реакция на думите и действията на такива възрастни, които са се отклонили от хармонията, която би трябвало да има.

Онези, които трябва да погледнат назад и да се вгледат в себе си, са родителите и възрастните в света, а не самите деца.

Когато възрастните първо са се вгледали в себе си, честно са разказали на децата за това и едва тогава са казали: „Хайде да спрем да тормозим приятелите си. И аз ще спра да правя еди-какво си, така че нека спрем заедно“, децата често разбират изненадващо лесно.

Ако не разберат от първия път, това означава, че вглеждането ти в себе си не е било достатъчно, затова погледни наново внимателно себе си и се изправи пред детето отново, и пак отново.

Но родителите и възрастните около децата са склонни да отлагат себе си за по-късно и едностранно да се опитват да потискат децата и да ги карат да се подчиняват.

★Ако желаеш щастие за децата

Еволюцията на съзнанието не е нищо особено.

Добре е да започнеш, като стъпиш на миналото си вглеждане в дребните си всекидневни думи и действия и изразиш наново божествени мисли, думи и дела в собствения си ум и тяло.

Децата наблюдават вибрациите, които възрастните изпращат, много по-спокойно, отколкото възрастните си мислят.

Дори новороденото бебе не може да предаде мислите си само защото все още не може да владее добре тялото си. То разбира мислите, думите и делата на възрастните, усеща ги тихо и попива онова, което правят хората около него.

Затова, преди да оценяват децата, възрастните трябва да изразяват собствените си мисли, думи и дела в съгласие с истината.

Ако желаеш децата да бъдат щастливи, не бива да изпращаш пред тях мисли, думи и дела, които противоречат на истината.

Здравето на тялото и здравината на сърцето се постигат чрез използването на съзнанието. Затова, ако възрастните поемат водачеството и показват божествените мисли, думи и дела, които би трябвало да има, децата ги попиват като естествено осъзнаване и могат да ги използват в собствения си живот.

На възрастните, чиито сърца са пълни със собствените им грижи, понякога децата показват собствения им начин на съществуване, като в огледало, и те биват водени така, че, искат или не, трябва да погледнат назад към това какви са, нали?

Всъщност, ако можеше да поправиш себе си сам, без твоят Висш Аз да трябва да те води по този начин, нямаше да оказваш лошо влияние върху децата и възрастни и деца заедно биха могли да вървят право по щастлив път. Затова е добре винаги да поглеждаш назад към това какъв си и да привеждаш небрежните мисли, думи и дела, които несъзнателно си използвал погрешно, в съзвучие с резонанса на божествеността.