Принципът на щастието (1/4)
Публикувано на Обновено на
★За да станеш щастлив
Основният принцип, за да станеш щастлив, е следният: всеки по произход е бил в хармония и щастлив, но с индивидуални мисли, които са забравили това, хората сами са решили, че „не съм щастлив“, и са се мъчили. Забележи това сегашно състояние и промени ъгъла и дълбочината (измерението), от които изпращаш съзнанието.
Казано в крайна форма, ако само си спомниш факта, че целият живот по произход е бил във вибрационната сфера на великата хармония, тогава само чрез това всеки може да се върне към своето изначално божествено съзнание.
Мислиш ли си: „Дори да го казвате, сега съм нещастен, тогава как изобщо бих могъл да го направя?“
Ако някой мисли така, онова, което казваме сега, и онова, което предстои да кажем, може да му звучи като пълна безсмислица, затова нека го разложим съвсем просто.
Какво означава „през цялото време си бил щастлив, но си мислил, че не си“? Означава, че понеже полето на съзнанието ти (мисловните ти навици) е било незряло, не си могъл да забележиш факта, че щастието е било част от основното оборудване на всеки човек още от самото начало.
Хората, които наистина вярват, че сега не са щастливи, са като хора, които живеят със затворени очи: може да се каже, че те са приели, че „клепачите ми просто не се отварят“, и са живели до днес със затворени очи.
Истината на живота по произход е в безкрайно щастие и радост – всичко е в хармония, цяло и безупречно.
Ако прескочим стъпките помежду: цялото човечество на Земята е от същества, които са слезли от онова съвършенство в света на крайната двойственост и се опитват да проявят изначалното съвършенство на живота в света на нивото на измерението, в което се намират сега.
За да се хванеш здраво за истинско щастие, което никога не рухва, е важно да погледнеш този факт право в очите и да го признаеш.
Само когато направиш това, можеш да започнеш да вървиш по пътя, по който не чувстваш нещастие.
И все пак много хора, без изобщо да си представят такова нещо, си пожелават: „Не съм щастлив, затова искам да стана щастлив.“
Това състояние на полето на съзнанието е същото като да гледаш, без да виждаш.
Прилича на зрителното поле на човек, който не го бива да намира изгубени неща.
Да признаеш обективно собствения си начин на битие по този начин може да е трудно за егото да приеме и да изглежда като драстично лечение. Но хората, които чувстват, че сега не са щастливи, всъщност са дълбоко обичани и просто още не са го забелязали. Тъй като няма друг начин да си спомниш истинското щастие освен да израснеш в съзнанието си, е важно да имаш смелостта да направиш една крачка напред с краката на сърцето си – „Ето, тръгвам!“
