За значението на съзнателното използване на съзнанието
Публикувано на Обновено на
★Първо се стремете към средния клас в използването на живота
Щом обикновените хора достигнат определена възраст, те трябва съзнателно да управляват начина, по който използват съзнанието си всеки ден, за да могат да завършат началния клас (етап) в използването на живота – където емоциите им се люшкат от думите и постъпките на другите – и да преминат в средния клас (душевно състояние) в използването на живота, където могат подробно, със спокойно сърце, да наблюдават какво самите те мислят за думите и постъпките на другите.
Онова, в което изпадат много хора, е следното: понеже живеят, без истински да се замислят, те основават живота си на инстинктивни неща – ядат, когато са гладни, действат по импулс, когато се надигне полово желание, спят, когато им се спи – и освен това, следвайки пориви на емоционални мисли, залепнали за физическото тяло, се ядосват и радват, тъжат и веселят, завиждат и се хвалят, възгордяват се и се сломяват.
Когато хората са в това състояние на съзнанието, те са се отклонили далеч от божествеността, същността на живота, затова се люшкат от всяка дума и постъпка на другите и изпращат емоционалните си мисли нагоре и надолу като влакче в увеселителен парк.
Това състояние е онова, което наричаме „да предадеш силата на живота си на другите“.
Важното е какво мислите и какво сте помислили. Онова, което другите са направили или не са направили, ни най-малко не определя накъде отива сърцето ви – не наистина.
★За да преминете в горния клас в използването на живота
Щом разберете това, вие прескачате долните и средните нива на астралния свят и духовния свят и състоянието на съзнанието ви идва да живее с един скок в горното ниво на духовния свят, точно преди божествения свят.
От гледна точка на примера за използването на живота, който дадохме в началото, това означава да преминете в горния клас и полето на съзнанието ви силно се разширява.
Тогава задачата, която остава за хората, стигнали дотук (до горния клас в използването на живота), е да почистят „остатъците от формата“ – предположенията и вкопчванията, – които няма да бъдат поправени, ако не ги забележите сами.
Те са останки от дните, когато сте живели, залепнали за физическото тяло, но при много хора във физическо тяло окови на мисълта от рода на „трябва да е така“ или „така е редно да бъде“ са дълбоко полепнали по сърцето и изцяло пречат на изразяването на свободното, безпрепятствено божествено съзнание.
И в действителното горно ниво на духовния свят има много такива хора, които са се заключили в затвори от собствените си предположения и вкопчвания и не могат да използват съзнанието си свободно.
Това са хора като отшелниците мъдреци и аскетите, които са заседнали в собствените си форми и не могат „да влязат през формата и да излязат от формата“.
Когато гледаме такива хора, независимо дали са човешки същества, които живеят във физически тела, или духовни хора, които живеят в горния духовен свят и по-долу, единственото, което можем да направим, е да се молим: „Нека душевното им състояние бъде освободено от привързаностите си дори един ден по-рано.“
Защото, ако човекът не забележи сам, колкото и околните да подреждат нещата за него, той не може да се издигне оттам.
