За да стигнеш до разбирането, че „всичко е наред“ (Част 3)
Публикувано на Обновено на
Предишни статии със същото заглавие
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-442/“]
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-443/“]
★Да признаеш божествеността във всеки човек
Като погледнеш назад към онова, което казахме досега, разбираш ли отново кой е най-простият начин на живот, по който човешките същества да намерят истинско щастие?
Обмисли го внимателно.
Да: да признаеш божествеността на човешките същества, да приемеш с достойнство принципа на причината и следствието и после, отгоре на това, да прощаваш и да обичаш себе си и да живееш, като прилагаш същото към другите.
Има истина и отвъд това, но ако засега можеш да направиш толкова, можеш да оставиш съзнанието си да полети до доста висок свят.
Тук ще ти кажем отново: никой не може да те накърни.
Стига да признаваш собствената си божественост, същността на човека никога не може да бъде наранена или да се разболее.
Ако чувстваш, че сърцето или тялото ти е наранено или болно, докато се грижиш за лечението и приемаш подкрепата на околните, добре е кротко да погледнеш назад и да видиш дали не си гледал отвисоко на собствената си божественост.
Какво означава да гледаш отвисоко на собствената си божественост? Означава да си скривал божествеността си и да си я подценявал, да си виждал себе си като несъвършено същество.
Понеже си виждал себе си така, виждал си и другите по същия начин.
Сега, когато стигнахме дотук, тайната на признаването на божествеността на цялото човечество е ясна.
Преди всичко, преди когото и да било друг, признай, че ти самият си свещено същество.
Осъзнай собствената си божественост като нещо от само себе си разбиращо се, с естествено осъзнаване.
Това не е нищо друго освен тайната да виждаш пряко божествеността, която обитава във всеки човек.
★Да отгледаме любящо сърце
И така, накрая, да се върнем там, откъдето започнахме:
„Всичко е наред! Няма никакъв проблем. Всеки живее, защото съществуването му има смисъл, затова няма нито един излишен човек. Затова няма нужда да мислиш лошо за когото и да било.“
Сега разбираш, че за да можеш да мислиш това от сърце, трябва само да поставиш съзнанието си в божествената сфера, нали?
Дотогава онова, което не харесваш, не го харесваш, и онова, което не можеш да обичаш, не можеш да го обичаш.
Честно признай този факт.
И после се моли така на същността на собствения си живот:
„Нека бъда човек с дълбока любов. Нека сърцето ми прелива от любов и нека бъда само любов.“
Опитай да се молиш така през цялото време.
Неусетно съзнанието ти ще се разшири и ще дойде времето, когато ще откриеш, че можеш да простиш онова, което не можеше да простиш, и че вече не изпитваш неприязън към хората, към които изпитваше неприязън…
Почти всеки гледа на света от вътрешността на клетка, която сам си е направил.
Затова не могат да разберат как се чувстват другите.
Но когато любовта се задълбочи, затворът на съзнанието, който сам си си построил, изчезва, духовното ти тяло става по-голямо и започваш да влизаш във вибрационната сфера на божественото си тяло.
Тогава, ако големината на сърцето, което смяташе за себе си, е била колкото една къща, то става голямо колкото Слънчевата система, голямо колкото галактиката.
Тогава събитията и хората, които не харесваше, и всички неща, които не можеше да простиш, стават събития в собствената ти Вселена. Няма прощаване или непрощаване, няма харесване или нехаресване; те стават самият ти и да ги обичаш става естествено.
В процеса на ставането такъв трябва основно да се научиш да обичаш себе си и да прощаваш на себе си.
Различните събития, които се случват всеки ден, и многото емоции, които възникват в сърцето ти, са материал за приемане и обичане.
Не е нужно да правиш нищо особено; онова, което трябва да правиш, е пръснато из всекидневния ти живот от самото начало. Затова мисли за това като за упражнение за разширяване на капацитета ти и отгледай любящото си сърце голямо.
Тогава скоро ще станеш човек, който наистина, по име и на дело, може да мисли: „Всичко е наред! Няма никакъв проблем. Всеки живее, защото съществуването му има смисъл, затова няма нито един излишен човек. Затова няма нужда да мислиш лошо за когото и да било.“
