Какво променя човека из основи

★За да насърчим независимостта на душата

За да насърчаваш активно и доброволно независимостта на душата – като свое собствено дело, а не на някой друг, – има една истина, която всеки, който се стреми към еволюция на съзнанието, трябва да знае дълбоко в себе си.

Това е истината: „Другите не могат из основи да променят другите. Единственото, което може из основи да промени човека, е собственото му еволюирало сърце.“

С други думи, другите да те променят из основи и ти самият да промениш из основи другите са и двете невъзможни мечти, илюзии. Единственият начин някой да постигне същностна еволюция е като промени себе си.

Да го кажа толкова направо може да звучи много сурово, но няма друг начин да изградиш живот на безкрайна хармония, без да повтаряш дисхармонията, освен истински да се промениш по собствена воля.

Е, как да го кажа… когато си мислиш, че си се променил, като си се облегнал на нещо, или когато се е променило само повърхностното положение, промяната остава само временна.

В такива случаи непроменените мисловни навици на човека в крайна сметка отново ще създадат същия вид положение в съдбата му и дисхармоничното положение се повтаря.

Казано обратно, човечеството може да се преобрази по какъвто и да е начин в зависимост от собствената си еволюция на съзнанието.

Можеш да преработиш замисъла на живота си, както пожелаеш.

Никога не е късно да го направиш.

Като еволюира в съзнанието си, всеки може да живее сияйно.

Съществуването на такъв човек става и светлина за хората около него, и светилник, който осветява мрака на света.

Това е, което може да се нарече истинска промяна, еволюция и растеж, и човечеството е единственото живо същество, което може да го направи.

★Действието на любовта към другите

★За алтруистичната любов в епохата на недоразумението

Хората на Земята понякога, като искат да подобрят съдбата на някой близък, се хващат за сламка и се осланят на влиятелни хора или на богове и буди, на храни, за които се казва, че са добри за тялото, или на предмети, за които се казва, че имат мистична сила, опитвайки се да променят близкия си човек или да го накарат да бъде променен от нещо.

Но живото същество, наречено човек, е създадено така, че независимо дали в тези мисли е скрит личен интерес, колкото и да се стараеш да направиш себе си и другите по-добри, силата да се преодолее из основи появилата се дисхармония (болест, нещастие в съдбата и т.н.) в крайна сметка е в самия човек.

Затова в крайна сметка няма друг начин да се преобърне положението из корен, освен всеки човек доброволно да се промени.

Казано още по-ясно, да замениш мисловните си навици с божествено съзнание е основната сила, която обръща (превръща към добро) дисхармоничните положения, проявяващи се като привидно нещастие, в щастие.

Защо? Защото зад дисхармонията, която се проявява в света, стои потокът от мислите и действията на цялото човечество от безброй минали животи до днес, и това е също разгръщането на причини и връзки, на причина и следствие, които се проявяват и се опитват да стигнат до своя край – също както семената на растенията, които посяваш, покълват, цъфтят и се разпръсват.

Ако посоча тук „какво не бива да разбираш погрешно“, то е следното: когато някой, който гледа как любим човек страда, си мисли „Искам да го направя по-добре“, това е изключително естествен израз на любов и само по себе си не е погрешно.

Но само това не е достатъчно.

Какво липсва? Ако не пребиваваш постоянно в съзнание, което може да види реалността на това „как действа любовта“ – как твоята любов всъщност действа върху човека, когото обичаш, – то с досегашните ти мисловни навици тази любов бива увлечена от чувствата и ти съсредоточаваш енергията на мислите си върху негативната страна: „Тревожа се“, „Положението изобщо не се подобрява“, „Нещо сигурно много не е наред с тази му част“, „Може би няма да се оправи“. Тогава любящото ти желание „да го направиш по-добре“ не става водата за подкваса, която насърчава способността на другия човек да се самопречиства и здравото действие на неговото обновяване, и мислите, изпратени с добри намерения, вместо това могат да затруднят подкрепата за възстановяването му. Точно затова се надявам да изпращаш тези мисли на любов не като тревога, а като светлината на молитвата.

Ако кажа това (съсредоточаването на енергията на мислите върху негативната страна) от друг ъгъл, то е като да събереш слънчевата светлина в една точка с лупа и да опърлиш мястото, където пада светлината, а в някои случаи дори да го запалиш.

Да запалиш огън там, където е нямало, и да го оставиш да се разпространи, е специалност на мислите, които напълно са забравили своята божественост.

Това е много важна точка, затова, моля те, приеми я дълбоко в сърцето си.

Защо си правя труда да го казвам? Защото това, което току-що казах, е свързано с принципа на създаването на съдбата: „какви движения на мисълта действат и как, като енергията, която създава реалността“.

Щом разбереш този принцип, всеки може да използва съзнанието си правилно и да съживи в повърхностното си съзнание способността, силата, която е оставил да спи, да насочва своята съдба и съдбата на любимите си хора към доброто.

★За алтруистичната любов на хората, които са еволюирали в съзнанието си

Любовта, която човечеството практикуваше преди еволюцията на съзнанието и за която току-що говорих, не действа пряко като любов. Увлечена от чувствата, тя става енергия на привързаността и понякога трудно подкрепя възстановяването. Това казах.

За разлика от нея, алтруистичната любов, изразявана от човечеството след постигането на еволюцията на съзнанието, е любов, която не се увлича от чувствата, а действа направо като самата любов (божествената воля) и задвижва енергия, която наистина дава живот на себе си и на другите.

Истинската любов, нежната обич, която възниква от божествеността, енергията на божествената воля, е сила, която, когато някой страда или е в нещастно положение, укрепва душата на този човек и го води така, че да може да излезе от дисхармоничното състояние чрез собствените си доброволни усилия.

Точно затова Висшият Аз на всеки човек и другите не спасяват прибързано от трудностите човека, когото закрилят, а го водят така, че да може да преодолее трудностите със собствени сили, нали?

И затова те никога не се намесват пряко в създаването на съдбата от човечеството, живеещо в проявения свят, а винаги уважават доброволната воля на човешките същества, за да насочват те сами своята съдба към доброто чрез собствените си действия.

★За промяната на самия себе си

Накрая нека отново потвърдим какво означава да промениш не другите, а себе си.

Истината, че „никой не може да накара другите да го променят из основи; единственото, което може да те промени, е собственото ти действие, задвижено от доброволната ти воля“ – прие ли я в сърцето си и разбра ли я досега?

„Да промениш себе си“ може да означава много неща на повърхността.

Например:

• Разболях се (нараних се) → искам да се изцеля, искам да оздравея
• Взаимоотношенията ми не вървят добре → искам да живея в хармония с другите
• Изгубих всичко при природно бедствие → искам поне да се върна към стария си живот
• Животът е труден → искам да съм материално добре
• Тесногръд съм и избухлив → искам да стана достатъчно голям, за да прощавам на хората
• Мисловните ми навици са песимистични → искам да направя свое оптимистичното съзнание
• Не мога да се доверявам на другите → искам да стана открит човек
• Мога да съдя себе си и другите само по повърхността → искам да стана човек, който може да вижда в дълбочина

и т.н. В зависимост от човека вероятно има още много начини, по които би искал да се промени.

И така, ако изразя с една фраза основното за промяната на себе си: „Просто постигни еволюцията на съзнанието.“

Да промениш частите на този свят, които се проявяват, също е важно, но като постигнеш заедно с това еволюцията на съзнанието, стигаш до основно решение в истинския смисъл.

Положенията, които изглеждат нещастни, болестта, нараняването, трудностите в живота и мъката във взаимоотношенията понякога дълбоко в себе си са свързани и със състоянието на твоите мисловни навици. Но това не е казано, за да се обвиняват хората, които страдат.

Затова облекчаването на болката с лечението на лекаря и с лекарства или превключването на настроението с хобита, за да забравиш или разредиш неприятните неща, е много важно. Но наред с това трябва да живееш, като за основа на начина си на живот връщаш всичките си мисловни навици на „светлината на живота“ и живееш наново с резонанса на божествеността, с вибрацията на безкрайната хармония.

Физическите ти клетки се обновяват миг след миг, нали?

По същия начин трябва да освободиш духовните си клетки, така че и те да могат да се обновяват миг след миг, точно както животът.

Това, което пречи на това, са мислите, прилепнали към физическото тяло, които си смятал за себе си.

Това означава, че става важно да живееш, като правиш неща като „да пуснеш фиксацията“, „да станеш аз, който не е хванат от нищо“, „да връщаш мислите си на небето, вместо да ги държиш в себе си“ и „да активираш обновяването на съзнанието си“ – миг след миг.

Ако можеш просто да правиш това, неусетно дисхармоничните положения ще се разтворят като мъгла, ще си мислиш „Колко съм благодарен“, признателен за това, че те поддържат жив, тази благодарност ще се връща при теб, ще влезеш във верига от все по-благодарни положения и накрая това състояние ще стане истинско, и ти ще можеш да станеш аз, който не е хванат от нищо, с непоколебима любов и смелост.

Това със сигурност ще се случи.

Ти със сигурност можеш.

Защото броят на хората на Земята, които са стигнали до това състояние, бързо нараства през последните години и вече е само въпрос на време да станат десетки хиляди.

★Нека играем ролята на строители, които прокарват пътя на еволюцията на съзнанието

Фактът, че някой е успял, означава, че пътят на този начин на живот вече е прокаран в пространство-времето на съзнанието и за идващите след него е станало по-лесно да намерят този път и да вървят по него.

Защото там има толкова пътища, колкото са хората, които са вървели по тях.

Ти вървиш по пътя, който някой е отворил, а ти, който идваш след него, правиш този път по-широк.

Тогава идващите след теб ще намерят този път още по-лесно и ще вървят по него още по-лесно.

Като се повтаря това, хората на Земята на всяко ниво на съзнанието могат да постигнат еволюцията на съзнанието.

Може би си се родил с ролята да отвориш път, по който никой друг никога не е вървял.

В такъв случай може да вървиш по необикновен живот, по труден път. Но Висшият Аз на всеки човек не дава на никого мисия, която той не може да изпълни, затова си мисли „Със сигурност мога, ще стигна докрай“ и върви напред със спокойствие и увереност.

Пътят на живота, по който вървиш, без съмнение е главният път на еволюцията на съзнанието.

Ти ще превърнеш този главен път от малка пътечка във велика магистрала.

Ако ти, който забеляза това малко по-рано от другите, живееш по този начин, много, много повече хора ще могат да еволюират в съзнанието си дори с един ден по-рано.

Тогава и времето, когато земният свят се присъедини към обществото на Вселената, ще дойде толкова по-рано, и великата природа на живото същество, което е Земята, и всички живи същества освен хората ще могат да се издигнат заедно с по-малко болка.

Надявам се да приемеш това в сърцето си, докато вървиш по пътя си всеки ден.