Да направим гледната точка на божествената сфера своя (2)
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
★Беседа за това да познаете собствения си велик източник (произход)
Онова, което се намира в центъра на това истинско сърце и истинско тяло, се нарича ядро на Вселената.
То може да се нарече сърцето на Вселената, Богът на Вселената или ядрото на Вселената (на японски и трите се произнасят „учу-шин“). Това е изначалната енергия на вибрациите на елементарните частици, които текат под всичко сътворено.
Това съзнание на великия източник (изначалната светлина на живота), вибрацията на произхода, по времето на сътворяването на Вселената, в първичния миг, когато във Вселената още не се бяха появили нито пространството, нито каквото и да било друго, първо остави собствената си светлина да засияе и се раздели на няколко лъча, които станаха началото на материалната вибрация и на духовната вибрация.
Един от тях е божественото човечество – съществото, което служи като ръце и крака на съзнанието на великия източник и се разклонява пряко от него.
В същото време съзнанието на великия източник напълно използва котодама (духа, който живее в думите), за да създаде пространството на Вселената, събра там материалните и духовните вибрации, на които се беше разделило и чрез които се беше изразило, и създаде звездите.
Тогава изначалното божествено човечество пое всяко по една звезда, пое сътворяването на небето и земята на тази звезда и създаде измерението на божествения свят.
След това самите те облякоха божествени тела, заживяха там и започнаха да работят за развитието на този свят.
На този етап светът, който божественото човечество беше установило, все още беше съвършено хармоничен свят на мир и създаването на реалността чрез Словото беше лесно.
След като този свят беше завършен, следващото, което направи божественото човечество, беше да огруби вибрацията и да създаде измерението на духовния свят, да облече духовни тела и да работи за развитието на духовния свят.
На този етап вибрациите на нещата с форма и на сърцето (материалната вибрация и духовната вибрация) станаха малко по-груби, но те все още можеха свободно да променят вибрацията с енергията на Словото и да създават явления по желание.
След като завърши развитието на духовния свят, божественото човечество след това още разшири и огруби вибрационната сфера и създаде измерението на астралния свят, облече астрални тела и работи за развитието на астралния свят.
И накрая, те създадоха вибрационната сфера на най-далечния край на Вселената, където вибрацията не можеше да стане по-груба (материалния свят), облякоха физически тела и започнаха да работят за развитието на материалния свят.
На този етап божественото човечество стана хората, наречени човечество.
След това, в продължение на няколко поколения, все повече хора започнаха да живеят по своя собствен себичен начин.
Едва когато нещата стигнаха дотук, човечеството за първи път започна да пренебрегва божествеността, същността на живота, и започна да забравя изначалното си намерение: да извършва заедно творческата дейност на сърцето на Вселената. (Следва продължение)
