За да сътвориш живота, който желаеш, точно както си го наумил

Упражнявай се да пренаписваш мисловните си навици

Има хора, у които, щом нещо се случи, мрачните мисли надигат глава и те се превръщат в „буца мисли“, пълна с тревога и излишно безпокойство.

Все едно имат реакция на бягство – „Невъзможно е“, „Няма да стане“, „Не мога“ – или оставят снежната топка на тревогата да расте все повече и повече – „Боли“, „Трудно е“, „Мъчително е“.

Добре би било такива хора да тренират как използват съзнанието си в обикновените времена, когато нищо не се случва, за да могат да продължават да излъчват светлината на живота.

Защо в обикновените времена? Защото да коригираш посоката на начина, по който използваш съзнанието си, в момент на извънредна ситуация, никак не е лесно.

Такива случаи се получават, когато капацитетът на спокойния, всекидневен ум в чувствата ти е малък.

Затова, когато се случи нещо необичайно, веднага губиш емоционалното си равновесие.

За да завършиш с това състояние на съзнанието, е добре всеки ден да се упражняваш да пренаписваш мисловните си навици.

Може да се каже, че това означава да презапишеш навичните си мисли с „думи, вкоренени в светлината на живота“, така че навиците на негативното мислене да не се появяват несъзнателно.

Когато нищо не се случва, повтаряй светли думи, думи, които събуждат смелост, думи, които те правят инициативен, думи на благодарност от все сърце и така нататък, толкова много, че да не остане пролука, през която да се промъкнат мисли, гледащи назад.

Ако е възможно, е добре да ги казваш на глас, но ако си в ситуация или среда, в която е трудно да говориш, просто продължавай да ги мислиш в сърцето си.

Продължавай неуморно, постоянно и търпеливо.

Тогава, неусетно, твоите „рефлексни реакции“ ще се променят в обновени реакции.

За да придобиеш стандартните мисловни навици на новата епоха

В „епохата на пътуванията между звездите“, която ще дойде на Земята след период на голям преход, има мисловни навици, които всеки в човечеството притежава като стандартно оборудване.

Това е усещане, вкоренено в съзнание, в което всеки човек служи на хармонията на цялото.

Основният начин да се използва съзнанието там е да не оставяш сърцето си да се замъглява и да продължаваш да бъдеш съзнание, ясно като синьото небе.

Това, че сърцето ти се разтърсва силно всеки път, когато нещо се случи, става, когато Светлината на живота не се е разпростряла напълно в съзнанието ти.

Така че, ако имаш навика да се стряскаш от всяко дребно нещо или да оставяш снежната топка на мислите да се търкаля все по-голяма към най-лошото, е добре, както казах преди малко, да повтаряш светли думи, думи, които събуждат смелост, думи, които те правят инициативен, думи на благодарност от все сърце и така нататък, толкова много, че да не остане пролука, през която да се промъкнат мисли, гледащи назад.

Хората винаги се усъвършенстват във всичко, ако се упражняват.

Усилието, положено с гледащо напред сърце, никога няма да те предаде.

Това важи за всичко, но най-необходимият елемент, за да се усъвършенстваш, е необходимостта.

Ако имаш конкретен образ – „Искам да бъда такъв на всяка цена; непременно ще стана такъв и ще направя това“ – непременно ще станеш такъв.

Дори за досегашните негативни ситуации може да си мислиш: „Никога не съм ги желал“, но те бяха реалности, проектирани от миналите ти мисловни навици.

Начинът, по който човечеството на Земята е сътворявало съдбата си досега, е бил „живот точно както го е наумило, макар и не както го е желало“.

Но от днес, щом вече знаеш истинските факти, е различно.

Защото ти, който боравиш с думи, вкоренени в светлината на живота, можеш да сътвориш живота, който желаеш, точно както си го наумил.