За вибрацията и нейния простор (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★За вибрационните сфери отвъд обхвата на зрението и слуха
Колкото и космически кораби да изпращат хората на Земята, които приемат за даденост утвърдените представи, смятани досега за здрав разум, за да изследват нашата звезда, те не могат да намерят нито една жива душа, нали?
Това е, защото честотата на вибрациите, които излъчваме, е различна.
С други думи, може да се каже и че елементарните частици на духа и материята, които изграждат всички явления, се въртят с изключително фина, висока скорост, затова петте сетива на хората на Земята досега не могат да ги възприемат.
Светът, в който са нашите проявени тела, всъщност се намира в измерение на съвсем различна вибрационна сфера.
Мнозина от човечеството на Земята са решили сами, че „онова, което не може да се види или чуе, не съществува“, но проявлението на Вселената не е нещо толкова мъничко, че да се ограничава до вибрационната сфера, която петте ви сетива могат да възприемат.
Мнозина от вас вярват в науката, но категорично да решите, че онова, което не може да се види или чуе, не съществува, всъщност не е много научно отношение.
Що се отнася до световете отвъд обхвата на зрението и слуха, може да се каже, че на Земята по-скоро физиците, които изследват такива неща, подхождат към тях със смирени сърца и се стремят да разширят света, който може да бъде възприет.
Но на Земята, когато става дума за небесата и земите на други звезди, начинът на мислене, че „изследвахме няколко звезди, но не намерихме живи същества, затова Земята е единствената планета в тази Вселена, където може да съществува човечество“, се е превърнал в днешния здрав разум, основан на земната наука.
За да обясня този начин на мислене с пример, това е същото като създания, които живеят дълбоко под земята, да вярват, че „няма такова нещо като небе“ и „няма такова нещо като Вселена“.
Защото са решили: „Никога не сме го виждали или чували наистина, така че, разбира се, то не съществува.“
„Утвърдените представи, смятани досега за здрав разум“, които споменах в началото, са възгледи за човечеството и за живота, които все още са затворени в тесен обхват, като например „човешкото същество е физическото тяло и когато тялото умре, животът се връща в нищото“, „световете, които не могат да се видят или чуят, не съществуват“ и „целта на човешкия живот е в поддържането на храната, облеклото и подслона и, ако е възможно, в подобряването на тяхното качество и количество“. Те приличат на светогледа на онези подземни създания.
Това е точно като начина на живот на обикновените чайки в „Чайката Джонатан Ливингстън“, един от любимите ви романи.
Не мисля, че хората, които се стремят към еволюцията на съзнанието, вярват, че поддържането и подобряването на храната, облеклото и подслона е най-голямата цел на живота. Но докато мислите им остават там, хората никога не могат да узнаят факта, че Вселената се разстила дори в световете, които не могат да се видят или чуят, и че безброй хора от космическото човечество проправят пътя към звездите. Крайно време е много хора да разпознаят това. (Следва продължение)
