Към единството на истината и човечеството на Земята

★Истината без опит (практика) е „баница на небето“

Да предположим, че някой се пробужда за истината и я изучава по някакъв начин, опитвайки се да я направи своя.

Но ако състоянието на ума на този човек се задоволява с „учене без опит“ и остава там, по-голямата част от него вероятно няма да пусне корени в него.

Защото ученето без опит е като думи, които си чул само „с мисли другаде“, букви, които само си прочел, или примери, които само си разгледал. То остава на нивото на замазване на нещата в паметта.

Току-що ми хрумна, че японският израз за „замазване на нещата“, който буквално означава „замътване на чая“, също е интересен израз.

Той идва, нали, от „любител, който разбърква на прах зеления чай, докато не стане мътен, и го представя за истинския“, и се използва като образ за неща от този род.

„Замазването на нещата по пътя на съзнателната еволюция“ означава също да се държиш така, сякаш знаеш нещо, което знаеш само с главата си, макар самият ти да не въплъщаваш истината. Това би било жалко за скъпоценното ти учене, нали?

Човек наистина да е направил истината своя означава да я преживее в собственото си сърце и тяло и да стане способен сам да я изразява. Едва тогава можеш да кажеш, че разбираш какво е тя. Колкото и знания без опит (действие) да натъпчеш в мозъка си, това не е нищо повече от просто знание.

Затова само защото си чул, прочел или видял нещо, не означава, че то действително е станало твое. Размисли върху това още веднъж в собствената си светлина и е много важно да живееш, като винаги шлифоваш, задълбочаваш и издигаш себе си, по всяко време, така че отзвукът, който идва от самото ти съществуване, винаги да е отзвук на истината и истината винаги да се проявява в мислите ти, в думите от устата ти, в маниерите ти, в аурата ти, в действията ти и така нататък.

Ако трябва да добавя едно допълнение, неща като „да четеш романи, за да разшириш знанията си, или да слушаш музика, за да обогатиш сърцето си“ са съвсем друг въпрос, така че, моля те, не ги бъркай.

★Какво ще пробуди човечеството на Земята за истината

Хората в детството и ранното детство на душата са същества, които чрез собствения си опит се учат да различават истината от неистината и като задълбочават нивото на истината, която изразяват в себе си, обогатяват хармонията на цялото. Но за съжаление, в момента онези, чието съзнание е завършило този етап, все още не са стигнали дотам, че да издърпат нагоре целия свят.

Това е като колко трудно е гласът ти да достигне до някого, който сънува.

Но скоро ще дойде времето, когато всички хора на Земята ще изтрезнеят (ще се събудят от заблудата си), ще осъзнаят: „Ох, ох, на косъм беше“, че са били на ръба на опасна пропаст, и ще преминат към етапа на живот, в който използват по най-добрия начин дадения им живот.

Това ще бъде и времето, когато ще осъзнаеш, че онова, което си мислел, че не съществува, съществува, а онова, което си мислел, че съществува, не съществува.

С още други думи, това означава да станеш човек, който може да различи истината от неистината, да станеш способен да различаваш мислите, думите и делата, които идват от светлината на живота, от мислите, думите и делата, плътно залепнали за физическото тяло, и това е също моментът, в който осъзнаваш, че си стоял на главата си и си виждал света наопаки.

От гледна точка на растежа на душата може да се каже, че следващите 100 до 150 години на Земята са епоха на бърз растеж – от ранното детство през детството към младостта, всичко наведнъж.

Големият повод, спусъкът, ще бъде, когато божествата и духовете закрилници, които толкова дълго са ви закриляли, и ние, космическото човечество, се материализираме и се явим открито пред очите на физическото човечество на Земята.

Отдавна, когато нашата звезда, подобно на Земята, се луташе на ръба на унищожение от собствената си цивилизация, човечеството на една еволюирала звезда внезапно се появи, цялата ни нападателна сила и разрушителните ни устройства бяха неутрализирани и когато бяхме като риба на дъската за рязане, те ни научиха и ни поведоха по конкретни начини как да възстановим опустошените си сърца и нашето небе и нашата земя.

Тогава първото нещо, което ни казаха, беше: „Засаждайте растения и ги оставете да се размножат.“

Тогава ни научиха на много неща, но що се отнася до голямата посока, това, което и досега ми прави силно впечатление, е разговорът, че „сублимирането и възраждането на изкуството, науката и духовността е ключът към отварянето на нова цивилизация и култура“, и разговорът, че „същностната природа на човечеството е божественост – всеки един, без изключение“.

А, да, за природните бедствия, опустиняването на земите, необичайното време и така нататък, те ни казаха също: „Състоянието на съзнанието на човечеството като цяло също влияе върху тези явления, затова преди всичко друго възродете любовта и благодарността, които сте оставили да спят в корена на духа си.“

Това не ти ли звучи познато?

И на Земята има много сухи земи, но това не е разказ, който обвинява хората, които живеят там. Той означава, че влагата в сърцата на човечеството като цяло е свързана с влагата на земята.

Връщането на влагата в такава земя може да изглежда трудно само с човешка мъдрост.

Истината е, че всеки човек би трябвало да живее, като изцяло търси отговор на основните въпроси на живота като човек, като „Какво е човешкото същество?“, „Какво е животът?“ и „Защо хората се раждат, защо живеят и умират?“, за да стигне до истинската истина. Но понеже повечето хора са твърде заети с всекидневието, за да имат свободата да мислят толкова надалеч, много хора не стигат лесно до това ниво.

И такива разговори наистина нямат смисъл, ако не ги приемеш като свой собствен въпрос, не ги оставиш да потънат до самото дъно на сърцето ти и те не станат прозрения, които действително усещаш чрез собствените си действия и преживявания, като интуиция, идваща от собствената ти „светлина на живота“. Но в сравнение с онези, които не са ги чули или прочели, тези, които са докоснали този отзвук, по-късно, когато дойде времето за осъзнаване, ще бъдат подпомогнати да задълбочат прозрението си: „А, значи за това е бил онзи разговор тогава.“ Затова ще се радвам, ако го запомниш.

★За да посрещнем епоха, в която истината и човечеството са едно

Отклоних се от темата, но за да стане цялото човечество на Земята едно с отзвука на божествеността, който обгръща и покрива безграничната велика Вселена и дава живот на всичко, и да бъде възродено като божествено човечество, трябва да уловиш истината, която лежи в корена на всичко, и да живееш като самата истина.

За това съзнанието ти и истината трябва да станат едно и трябва да се издигнеш до състояние, в което мислиш, говориш и действаш със самия отзвук на истината.

Начинът да практикуваш това е да направиш дълбокото дишане, обединено с алтруистична молитва, свое всекидневно дишане.

Не са нужни повече теории.

Или го правиш, или не го правиш – това е всичко.

Всеки миг, който живееш, е непрекъсната поредица от мигове на окончателен избор – всичко или нищо.

Самото тяло на Земята със сигурност ще бъде обгърнато от отзвука на истината и ще премине във възход (ще се издигне в измерението), но правото да реши дали да се качи на това възходящо течение, или не, е оставено на съзнанието на всеки член на човечеството на Земята.

Дали да започнеш живота отначало на звезда с повече уроци от сега, или да се качиш на това възходящо течение и да продължиш пътуването към източника на Великия живот – този избор е оставен на всеки човек. А ти вече си на място, от което можеш да избереш пътя да се качиш на възходящото течение.

Много хора на Земята все още разбират това погрешно, но ти не изчезваш дори когато умреш.

Съзнанието, в каквато и да е форма, продължава вечно.

Затова колкото и да се бориш с егото, единственият начин да използваш по най-добрия начин вечния си живот е да еволюираш в съзнанието.

Бих искал да обмислиш това внимателно като въпрос, който засяга не някой друг, а самия теб.