Да се научим да творим съдбата, като изразяваме волята си (3/5)
Публикувано на Обновено на
Предишни статии от поредицата
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-255/“]
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-256/“]
(Продължение от миналия път)
★Различни примери кога загрижеността е нужна и кога не е
Загрижеността е нужна, когато идеалът, за който мислите „искам да направя това“ или „би било добре, ако беше така“, явно би донесъл дисхармония на вас и на другите.
Да дадем краен пример: това е, когато желанието идва от себични мисли като: „Родителите ми все ми натякват и ме дразнят, затова искам да изчезнат“.
Това очевидно е нещо, което не бива да се прави, и можете да видите, че това е ситуация, в която загрижеността е нужна.
А загрижеността не е нужна например когато искате да осъществите идеал, който си представяте за себе си, като „искам да отида в онова училище (място) и да уча, за да сбъдна мечтата си“.
Когато имате такава надежда, мислите, които идват наум – „Ако кажа или направя това, родителите ми може да се натъжат“, „Може да се противопоставят“, „Тогава може би трябва да послушам родителите си и да заключа мечтата си“… – точно те са ненужната загриженост.
Погледнато обективно, ако се вгледате дълбоко в това, което наистина стои зад тъгата или противопоставянето на родителите в такива случаи, често в него са примесени собствената тревога или егото на родителите.
В такива случаи, дори тъгата или противопоставянето на родителите да идват „от любов към детето им“, в крайна сметка те могат да прекършат пъпките на мечтата на детето.
Затова в такива случаи е добре детето да стъпи на пътя към осъществяването на собствената си мечта, дори това да означава да се отърси от противопоставянето на родителите и от магията на различни емоционални мисли.
Но винаги на своя отговорност.
Друга работа е, ако обвинява другите веднага щом нещо се обърка, или ако си мисли: „Ще сбъдна мечтата си, като самият аз си почивам“, или ако възнамерява да разчита на родителите си абсолютно за всичко.
А в такъв момент, от гледна точка на родителите, при условие че „мечтата на детето наистина се основава на независим дух“, ако наистина ги е грижа за бъдещето на детето им, то колкото и трудности да виждат напред, да вярват в потенциала на живота в това дете, да го изпратят и да бдят над него – може да се каже, че това е истинският образ на любовта такава, каквато трябва да бъде.
Да дадем съвсем различен пример: когато служител в компания измисли проект и иска да го осъществи, в повечето случаи той пише предложение, минава през различни процедури в компанията и едва тогава проектът тръгва, нали?
За повечето хора енергията и усилията, нужни за този първи процес, не са малко нещо, затова, докато си представят идеали като „трябва да направим това, трябва да направим онова“, те тлеят, без да ги прилагат в действие. Но сред тях хората с малко повече смелост се опитват да предприемат действия.
В този момент, ако винаги отстъпваха пред отказите на шефа си или пред противопоставянето на колегите си, не биха могли да придвижат нещата напред, нали?
И в такива случаи има моменти, когато загрижеността за околните е нужна, и моменти, когато не е.
Загрижеността е нужна, когато първоначалният мотив да се предложи проектът идва от егото, като „искам да подобря собственото си положение“ или „стига на нашата компания да ѝ върви, другите не ме интересуват“.
От друга страна, загрижеността за околните не е нужна, когато можете да вярвате, че проектът наистина ще бъде полезен за компанията и за обществото, и имате убеждението да убедите околните, че той ще служи на света и на хората и ще бъде от полза и за компанията, към която принадлежите.
В такива моменти е добре да покажете конкретно основанията за този идеал и да продължите напред към успеха на проекта, без да се плашите от ничие противопоставяне или намеса. (Следва продължение)
