Да живеем със зрението на божественото око
Публикувано на Обновено на
★Нека окото на сърцето се преобрази в божествено око
Окото на божественото съзнание – състоянието, в което така нареченото око на сърцето е станало божествено око – има силата, докато стоиш точно там, където си, да вижда надалеч чак до самите краища и същевременно да прозира, широко, всеобхватно и в съчетание, в един-единствен миг, дори различните нива на небето и земята в дълбините на измеренията.
Затова, щом имаш божественото око, за разлика от хората във физическо тяло досега, няма да се провалиш, заслепен от непосредствена алчност, няма да изоставиш усилията да откриеш съдбата си с думите: „Край, невъзможно е!“ и няма веднага да хвърлиш кърпата за всичко.
Нещо повече, можеш да разбереш дори онова, което човекът пред теб само мисли, без да го показва, затова няма лесно да бъдеш измамен.
Можеш също да общуваш с духовете на природата, които закрилят растенията и животните, и да разбираш сърцата на господин Планина и господин Река, господин Езеро и господин Море, господин Въздух и господин Суша, затова знаеш как да се развиваш в хармония с природната среда и можеш да живееш заедно и да процъфтяваш с всички живи същества, без да разрушаваш екосистемата на звездата.
Ако човечеството на една звезда се състои изцяло от хора с такива сърца, неизбежно е звездата да се разгърне във велика хармония.
Окото на божественото съзнание, за да станеш такъв, се намира дълбоко зад физическите ти очи.
„Дълбоко“ тук означава в дълбочината на измеренията.
Затова, ако еволюираш съзнанието си и разгръщаш все повече божествено съзнание върху повърхностното си съзнание, естествено ще дойдеш до това да имаш божественото око.
Дори ти там, който си мислиш: „Няма начин това да е вярно“, си имал божественото око още от самото начало.
Просто много дълго време в земния свят си бил под земята и не си правил нищо друго, освен да копаеш тунели, затова си забравил, че имаш очи, които могат да стоят в светлия свят и да прозират всичко.
Ако си прекарал дълго време в мрака, очите ти свикват със света на мрака и когато излезеш в светлия свят, си заслепен, известно време не можеш да държиш очите си както трябва отворени и зрението ти е замъглено, нали?
Ето на какво прилича положението ти сега.
Затова няма за какво да се тревожиш – стига да поддържаш божественото съзнание, божественото ти око в крайна сметка ще се възроди.
Стига неотклонно да правиш онова, което трябва да правиш сега, и да не се люшкаш между радост и тъга заради събитията в света на явленията и да не се вкопчваш в доброто и лошото.
