Какво разделя щастието от нещастието
Публикувано на Обновено на
★Щастието и нещастието се разделят от собственото ви възприятие
Когато хората мислят, че „някой им е направил нещо“, в повечето случаи те мислят с пасивно възприятие: „Еди-кой си ми направи еди-какво си“, „Еди-кой си направи еди-какво си.“
Но вече е време цялото човечество на Земята да забележи, че това означава, че мислите им са спрели на много плитко равнище на съзнанието.
Това означава, че е състояние на ума, в което липсва активното възприятие за това как самите вие сте го приели, и затова накрая обвинявате някого или нещо.
Стига да не предавате силата на собствения си живот на другите, това, което другите мислят, казват или правят, не може да увреди светлината дълбоко в сърцето ви.
Възприятието винаги е нещо, което правите по собствена воля – не е така, че някой ви кара да мислите нещо.
Ако трябва да кажем истината, как приемате нещо, има много по-голямо значение за сърцето ви, отколкото „кой какво е направил“.
Когато няколко души преживеят едно и също положение при еднакви обстоятелства, начините, по които го приемат, могат да се различават от човек на човек, нали?
Например да предположим, че има двама братя близнаци, родени от едни и същи родители и отгледани по един и същи начин. Докато пораснат достатъчно, за да разбират, единият израства здрав, със сърце, преливащо от любовта на родителите му, а другият често плаче и се ядосва, чувствайки, че не е обичан достатъчно. Макар родителите да са искали да ги отгледат еднакво, без никаква разлика, защо мислите, че всъщност възниква такава разлика в характера?
★Ако сте възрастни
С една дума, това е как тези деца приемат нещата.
Ако внимателно наблюдавате движенията на мисълта на детето, което е започнало да чувства, че не е обичано достатъчно, мислите му са се закачили за няколко спомена как в миналото родителите му са му се карали и въз основа на тези спомени то се е убедило: „Това е, защото не ме обичат.“
Другото дете, от друга страна, макар да е имало същите преживявания, когато са му се карали, не е измъчвано от такива мисли, защото не се е закачило за спомените, когато са му се карали. Може да се каже, че дори когато са му се карали от любов, то не им е обърнало внимание и животът му е израснал здрав.
По същия начин, да бъдете закачени за минали спомени дори като възрастни и да страдате в отрицателно мислене е много мъчително, нали?
При все това е факт и че има много такива възрастни.
Затова всеки човек трябва да задълбочи размишлението си как да използва съзнанието, за да създаде здрава съдба.
Защото това, което разделя щастието от нещастието на човека, зависи в много голяма степен от движенията на мислите му.
