Нека изшлифоваме сърцето на божествената сфера (Първа част)
Публикувано на Обновено на
★Да слеем в едно божественото съзнание и съзнанието на физическото тяло
Когато хората са отделени от истинския си Аз (от божественото си съзнание), всекидневното им дишане несъзнателно става повърхностно.
Наистина е забележително – така е при всеки, без нито едно изключение.
Но временното повърхностно дишане, например след усилено упражнение, не спада към тази категория, затова, моля, не бъркай двете.
Когато говорим тържествено за „божествено съзнание“, някои хора може да си помислят: „Това няма нищо общо с мен.“ Но дори и не през цялото време, поне от време на време през деня почти всеки изразява в повърхностното си съзнание мисли, думи и дела на божествената сфера.
Когато хората чувстват думата „божественост“ като недостъпна за тях, това е, защото напълно са забравили истинското си сърце и истинското си същество в дома на живота, затова им се струва „нещо възвишено, далеч от мен“. Но дори и така, в обикновените мигове на всекидневието искрата на божествеността прониква навън от всеки отделен човек и образува достойнството на земния свят.
Крайната – или най-висшата – форма на това достойнство се нарича божествен облик.
Сърца като интелигентността, разума, добротата, желанието да защитиш онова, което е ценно, нежността към себе си и към другите и желанието да сътрудничиш с хората около себе си и да бъдеш полезен на цялото са все сърца на божествената сфера – мисли, основани на божествения облик, – и много хора несъзнателно говорят и действат въз основа на такива мисли.
Божествеността е изначалната природа на хората и незаменим основен елемент.
Защото няма нито един жив човек без божественост.
Ако всички вибрации на божествеността се оттеглят и изчезнат от този свят, светът би изглеждал точно като ад. За щастие такива прояви са ограничени и се случват само тук-там, на разпръснати места по света.
И така, ако някой близо до теб изрази такъв адски начин на съществуване или около теб се разгърне действителност на писклив хаос, как би реагирал на тези хора или на това положение?
Би ли могъл да видиш божествеността дълбоко в хората?
Би ли могъл да прозреш през трагичния обрат на събитията до едно сияйно бъдеще отвъд?
Ние винаги казваме, нали, че божествеността живее във всеки и няма нищо, което да не е божествено.
Думите и действията на другите хора, които помрачават сърцето ти, ако гледаш само повърхността, и трагичните съдби също са само част от повърхността – нищо повече от преходни събития.
За хората, които мислят, говорят и действат, като са поставили съзнанието си в божествената сфера, когато става дума за човек, те виждат хармоничната същност; когато става дума за съдба, виждат как се открива бъдеще, което може само да става по-добро; и могат да намерят искрата на божествеността зад всичко.
А дните, пълни с надежда отвъд отчайващите явления, се виждат едновременно, наслагвайки се, не като просто пожелателно мислене, а като бъдещето, което със сигурност ще дойде.
Нека поговорим тук за една гледна точка, която липсва в погледа на човечеството като цяло: дори хората, които не правят нищо друго, освен да създават неприятности на околните, или които показват зъби на обществото като демони, не се държат така с всички.
Съвсем обичайно е някой, който навън мисли, говори и действа безчовечно, да бъде добър баща или майка, щом прекрачи прага на дома си, или да изразява божествени мисли и дела само към определени хора.
Хората са склонни очите и ушите им да бъдат пленени от сензационни неща на повърхността и да не схващат частите, които не се виждат. Но нищо не е по-ненадеждно от това да съдиш хората: „този човек е добър, онзи човек е лош“.
Защото можеш да разпознаеш само една много тънка част от повърхността – и то само онази тяхна страна, която отговаря на собственото ти ниво на съзнание. (Следва продължение)
