Да растем заедно с децата (Част 2)
Публикувано на Обновено на
Предишна статия от тази поредица
[blogcard url=“https://bg.ascension21.com/voice-of-brothers-243/“]
(Продължение от миналия път)
★Нека помислим за живота
На първо място, животът не е нещо, което сте купили с пари.
Материалното тяло, наречено физическо тяло, в което се вози съзнанието ви, също не е собственост на този човек, нито той го е направил със собствени сили.
Животът е нещо, отделено от Вселената, нали?
А физическото тяло може да бъде тук сега във видима форма благодарение на жизнените елементи на Земята и на преданите усилия на вашите майка и баща, особено на майка ви, която е дала от собственото си тяло.
Ако отидем по-нататък, опитайте да помислите защо можете да живеете.
Има въздух, защото има растения, които извършват фотосинтеза за нас, така че можем да дишаме, нали?
Не изсъхваме, защото има вода, нали?
Не гладуваме, защото има храна, нали?
Живеем, без да сме заровени под земята или да потъваме във водата, защото има суша, нали?
Ако помислим из основи, можем изобщо да съществуваме, защото съществува Земята, нали?
Погледнато така, може да се каже, че всички вие, човечеството на Земята, сте поддържани живи от всяко едно нещо и затова можете да запазвате формата си там сега.
Хората, които не могат да забележат такива очевидни неща, са такива, защото въображението им все още спи.
★Възродете въображението си и живейте като звезда, която свети сама
Казвали сме го и преди: въображението е изначалната сила, която оформя съдбата.
Силата да си представяте е, с други думи, силата да създавате.
Хората, чието съзнание се е напъхало в пашкула на егоцентричната карма, са склонни да имат блокиран приток на жизнена сила, затова това ценно въображение при тях е обедняло.
Вие, чието въображение е богато благодарение на добрите връзки от минали животи, моля, живейте, сияейки сами, така че хората, които все още са забравили своята божественост, да могат колкото е възможно по-скоро да си спомнят същността на живота.
Тоест, както винаги казваме: „Моля, станете хора, които могат да живеят не като планети, а като слънца, които светят със собствена светлина.“
Земният свят, в който сега е повърхностното ви съзнание, изглежда от Вселената като свят на непрогледен мрак.
А за да може всеки да вижда около себе си в мрака, е нужна светлина, нали?
Затова казваме, че са нужни хора, чийто живот сияе.
Абсолютният брой на хората, които могат да правят това, все още е много малък.
Затова, макар да съжаляваме пред вас, ние използваме в пълна мяра вашите умове и тела.
Като вземаме за връзка добрите мисли, които изпращате съвсем непринудено всеки ден, ние поставяме върху тях и светлината на нашия живот и я излъчваме в земния свят.
А зад кулисите, с разрешението на вашите божества закрилници, ние получаваме изначалните елементи, които изграждат тялото („хаку“ елементите), намиращи се зад вашата наполовина одухотворена физическа вибрация, и ги вливаме в хора, които все още не са забелязали същността на живота.
На Земята няма друг освен вас, който да може да прави това.
Виждате, че да наречем присъствието ви ценно и съкровище на Земята изобщо не е преувеличение, а израз точно на работата, която вършите.
Да се върнем към това, откъдето започнахме: точно както вие сте ценни, съкровище на земята, и всички деца на Земята също са ценни съкровища.
Защото те прогонват и пречистват негативността, в която са се обвили възрастните, и извеждат наяве божествеността – същността на живота, нали?
И тъй като те са хората, които отсега нататък ще изградят цивилизация на божествата на Земята, много високи божества са се събрали на мястото, където се чака раждането във физическия свят, и са дошли да живеят в утробите на майките на земята.
Чрез тяхното присъствие у възрастните се шлифова и извежда наяве същността на живота.
Човешките възрастни, като ги отглеждат по този начин, са в процеса на спомняне на любовта на самите божества, докато от друга страна биват отглеждани от децата.
Затова е добре всички, млади и стари, мъже и жени, да чувстват, че растат заедно, а и възрастните невинно да се гмурнат във великия океан на живота при източника на собствения си живот.
И това е добро място да спрем, затова нека завършим тази беседа тук. (Край)
