Да се приберем у дома, в къщата на живота – 4

(Продължение от миналия път)

Втората стъпка, за да завършите с изгубването в сърцето

Преди малко казах, че първата стъпка, за да завършите с изгубването в сърцето, е да поддържате спокойно дишане през цялото време, докато сте будни, нали?

На следващия етап, за да направите свое естествено осъзнаване съзнанието, което не се заплита в нищо и в никого, се упражнявате, за да можете да мислите и да казвате „Много благодаря“ на всичко.

Хората, които слушат какво казваме, обикновено са от онези, които наричат добри хора, затова всички те са хора, които могат да почувстват „колко съм благодарен“ за даровете на природата и за всички живи същества и които могат да кажат „Много благодаря“.

Но ако наблюдавате много внимателно, благодарността в човешките отношения не се изразява много.

Харесване или нехаресване, разбиране или неразбиране и дори, в зависимост от настроението на момента, ругаене на самите хора, които са им скъпи.

Независимо дали ви е неудобно да казвате „Много благодаря“ или усещате съпротива като „На този човек не мога да го кажа“, оставете настрана тези лични предпочитания и опитайте да се упражнявате да казвате колкото се може повече „Много благодаря“ през цялото време, докато сте будни.

И тук, както обикновено, си поставете срок от три седмици и през това време мислете „колко съм благодарен“ за всичко и за всички и казвайте ясно „Много благодаря“, лице в лице.

Тогава няма да има човек, с когото да ви е трудно, и човек, когото да не харесвате.

Щом това се случи, сякаш седемдесет процента от болката на живота са изчезнали.

В много случаи най-голямото страдание в живота е грижата за отношенията, затова, ако помислите малко, можете да си представите колко по-лесно би било да живеете, ако то изчезне, нали?

За факта, че „чувствата, които имате към другите, са образът на собственото ви сърце, отразен в огледало“

Казвал съм ви преди, че светът, който наричате „този свят“, е огледален свят, в който, накъдето и да погледнете – напред, назад, наляво, надясно, нагоре или надолу – няма нищо друго освен огледала, нали?

Хората, които живеят обвързани от здравия разум на миналото, виждат образа на собственото си сърце, отразен в това огледало, вземат го погрешно за проблем на другия човек и продължават да говорят за добро и лошо, за харесване и нехаресване.

Тук нека добавя бележка за това, че „чувствата, които имате към другите, са образът на собственото ви сърце, отразен в огледало“.

А именно, че когато мислите на предубеждение, фиксация, привързаност или прибързана преценка болят и реагират, това е „образът на собственото ви сърце, отразен в огледало“.

Когато не е така, например когато мислите нещо, но можете да го оставите да отмине гладко, без да ви притеснява, когато емоциите ви не реагират, когато скоро го забравяте и не го влачите със себе си, вие просто мислите за обикновен факт и това няма нищо общо с образа на сърцето ви.

Ако не знаете това и се опитвате да правите „А, това е огледало. Това съм аз“ с абсолютно всичко, тогава, напротив, колкото и да се вглеждате в себе си, няма да разберете, ще се тревожите излишно и сърцето ви не може да си почине.

Затова просто мислете простичко: „Когато емоциите ми болят, причината е в мен.“

След това вижте какво правите на самите себе си и какво ви се прави от самите вас.

В сърцето ви никога няма само жертва и никога няма само някой, който вреди.

И двата аза съществуват като едно цяло.

Ето защо мислите ви болят.

Понеже равновесието между тези азове (съзнания) на ин и ян, плюс и минус, е било изгубено, вие сте се гневили на другите, били сте повалени и сте се чувствали унили, сърдили сте се и сте мразили, завиждали сте и сте ревнували.

Онзи ден ви го показах в числа, нали?

Да поддържате равновесието на съзнанието си неутрално е онова, което винаги наричам „зрително поле, което гледа цялото отгоре“, погледът от птичи полет.

Тогава на гърбовете на неразрешените мисли в сърцето ви, и плюс, и минус, поникват ангелски криле и те се връщат в небето.

Това означава, че неразрешените мисли във вас се освобождават.

Докато продължавате да повтаряте това, бликва дълбока признателност към „живота“ и можете да прекарвате всеки миг в състояние на благодарност от все сърце.

С други думи, за да можете да почувствате „благодарност към живота“, източника на силата, която движи самите вас, най-важното от всичко, добре е да се упражнявате, за да можете да казвате „Много благодаря“ на всеки в този огледален свят.

Защото на повърхността изглежда, че благодарите на другите хора, но в действителност благодарите на „Светлината на живота“.

(Следва продължение)