За одухотворяването и възхода (Част 1)
Публикувано на Обновено на
★За връзката между одухотворяването и възхода
В минали разговори понякога съм го казвал така: „На днешната Земя вибрациите и на материалното, и на духовното вече са се одухотворили, затова в сравнение с XX век на всеки му е по-лесно да изразява божествеността“, нали?
Почувствах, че може да съм оставил нещо недоизказано в разговори от този род, затова днес нека ви дам едно допълнение.
Искам да кажа, че такива разговори „не са пасивна, автоматична история от рода на ‚понеже вибрацията на външните фактори (небето, земята и природата) се е одухотворила, по-лесно е да се премине във възход‘, а означават, че ‚вашето повърхностно съзнание, което започна да изразява звученето на одухотворената вибрационна сфера, вече прилага и използва вибрациите в по-дълбоките измерения тук и сега (в света на явленията) = всеки може по-лесно да изразява собствената си божественост‘“.
Така че това е, така да се каже, въпрос на създаване на собствена сила – „вие самите показвате светлината на живота“, – история, съразмерна с промяната (одухотворяването) на вътрешните фактори (съзнанието на всеки отделен човек).
Това означава, че вашите сърца и тела, без повърхностното ви съзнание да го знае, бяха започнали да живеят по начин, който се пресича в измеренията със звученето на различни вибрационни сфери. Чрез всекидневните си мисли, думи и дела в съгласие с истината вие карате различни вибрации от високи измерения да отекват във физическите ви сърца и тела, смесвате ги с вибрацията на този свят и изграждате божествено материално измерение, най-подходящо за земната сфера.
Но… и това е важното: ако първо породите погрешни мисли като „Тогава ще придобия съзнание, което пресича измеренията“ или „Ще получа мистични сили“, то няма да стане ваше, затова трябва да внимавате с това.
Онова, което трябва да правите, е просто „да продължавате да изразявате мисли, думи и дела в съгласие с истината, в състояние на ума, което не произнася никаква присъда“.
Защото това е самият път на божественото съзнание.
Какво означава да не съдите? Означава да не се закачате отново и отново за мисли за добро и зло, правилно и неправилно, харесване и нехаресване спрямо собствените си и чуждите мисли, думи и дела – „Това е добре“, „Това не става“, „Харесва ми“, „Не ми харесва“ – и да не трупате тези мисли в сърцето си.
На практика може да ви се стори, че това е трудно.
Защото скрити навични мисли понякога внезапно изскачат и се държат, сякаш са истинският ви Аз, и вие сте склонни да изгубите от поглед божествеността на своя аз (своя божествен Аз).
Но истината е, че точно в такива моменти имате шанс за голяма еволюция на съзнанието. (Следва продължение)
