Как да пуснем спомените и да открием бъдещето – 4
Публикувано на Обновено на
(Продължение от миналия път)
Познай истинското „сега“ и използвай съзнанието си съзнателно
Е, тогава нека продължим.
Стигнахме дотук: „Паметта е съхранени данни, които съзнанието използва, и в никакъв случай не е самото истинско тяло на човека. Затова приеми това присърце и можеш да виждаш паметта и себе си като отделни.“
Въз основа на казаното досега затвори очи и погледни отгоре начина, по който са живели хората на Земята.
Как е?
Успя ли да разбереш до мозъка на костите си колко много хората на Земята са били подмятани от спомени, залепени за физическото тяло, и са станали неспособни да видят истинската форма на живота?
Сега ето основната тема.
Най-основното, за да пуснеш спомените и да откриеш светло бъдеще, е да познаеш истинското „сега“ и да използваш собственото си съзнание съзнателно.
Това, че не можете да го правите, е най-голямата причина хората на Земята да повтарят нещастна история хиляди и десетки хиляди години.
Тогава въпросът е: „Какво е истинското сега?“
Хората, които са слушали нашите разговори отново и отново, вече могат ясно да си представят кое е истинското сега и кое не е, но в случай че ти не можеш, нека го припомним още веднъж тук.
Истинското сега е това, което мислиш за „различните думи, дела и явления на човечеството“, които изглеждат така, сякаш се случват точно сега.
А това, което не е истинското сега, е „миналото, което си смятал за сега“: какво се е случило в еди-кой си час, минута и секунда, какво някой ти е казал, какво си направил.
Точно както посетите от теб семена винаги цъфтят или дават плод
Думите и делата на човечеството и различните явления, които се разгръщат във физическия свят, са, така да се каже, като „филм, който гледаш в киносалон“.
Това, което се прожектира на екрана тогава, са кадри от лента, заснета в някакъв момент в миналото, нали?
Гледаш го, като знаеш, че не се случва в реално време, нали?
Но хората не могат да мислят така за света, който усещат с петте си сетива, и си мислят: „Ужасно е точно сега“, „Току-що се отнесоха лошо с мен“, „Точно сега има земетресение“, „Точно сега вали силен сняг“, „Точно сега някъде има пожар“, „Току-що пред гарата имаше пътна злополука“.
Ще го казвам толкова пъти, колкото е нужно: „онова сега“, което смяташ за сега, не е истинското сега.
То е кадри, които човечеството е създало чрез причини и следствия от минали животи до днес.
В действителност то е миналото.
Защо миналото се появява сега, питаш ли?
Да, това е добър въпрос.
Защото всяка съдба се оформя от натрупването на миналите мисли, думи и дела на човечеството.
Точно както когато посееш семената на растение: щом получат храната на слънцето и водата, цъфтят цветя и растат плодове.
Всяка мисъл, дума и дело, които човечеството изпраща в самия този миг, е семето, което създава бъдещето на Земята.
Разбираш ли?
Всичко, което се случва в „това време точно сега, което сочат стрелките на часовника“, което смяташ за сега, е образът на семена, посети в миналото, които цъфтят и дават плод.
(Следва продължение)
